Иван Вазово

българско село

Иван Вазово е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив. Старото име на селото е Химитлии (Имитлии). В 1934 година е прекръстено и е наречено е на името на писателя Иван Вазов.

Иван Вазово
Church in Ivan Vazovo.JPG
Общи данни
Население 299 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,468 km²
Надм. височина 277 m
Пощ. код 4206
Тел. код 031704
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 32038
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Калояново
Георги Георгиев
(СДС)
Църквата в с. Иван Вазово

ГеографияРедактиране

Намира се в южните поли на Същинска Средна гора, там където се срещат Тракийската низина и Средна гора. Местоположението на селото е много живописно и неслучайно народният поет Иван Вазов, когато е пътувал от Пловдив за Сопот и обратно, е предпочитал да се спира на почивка в селото и да се любува на природата му. Тази е причината през 1934 г., когато Дирекция на обновата преименува селищата с турски названия да смени турското име Химитлии и назове селото на Иван Вазов.

ИсторияРедактиране

Село Иван Вазово се намира в южните поли на Същинска Средна гора, там където се срещат Тракийската низина и Средна гора. През землището му преминава река Стряма. През 2009 г. беше осъществено теренно археологическо проучване под ръководството на археолога Елена Божинова. Регистрирани бяха седемдесет археологически обекта датиращи от 6-то хилядолетие преди Христа до османския период. Най-ранното селище е открито в местността Черните места и представлява неолитна селищна могила. С известни прекъсвания мястото е обитавано през епохите на неолита, бронзовата епоха, желязната епоха, античността и късното средновековие /11 век С. Х./. Най-много археологически обекти са регистрирани от периода на античността 2 – 6 век С. Х. Това са голямо селище в местността Чадърдиевец, укрепено селище в местността Цаньова могила и пътна римска станция в местността Бостанлъка. От 11 век до завладяването на тези земи от османците няма податки за поселищен живот. Сегашното селище е възникнало на днешното си място най-вероятно през четиридесетте години на 15 век и е основано от юруци, заселени в землището на Казъл Хисар (днешния град Хисаря), който тогава е вакъф на големия османски сановник Шахабеддин паша. Благодарение на османистите д-р Григор Бойков и Мария Кипровска бяха открити и преведени на български над 40 османски данъчни регистри, което дава възможност да се проследи развитието на османското селище в периода 15-19век. Османското име на селото е Хамидлю. Името е свързано с произхода на юрушките основатели, които идват от областта Хамидели, Турция. Първият османски регистър, в който са описани трима души от Хамидлю, плащащи извънреден данък е от 1479 година. Първите българи-християни заселили се в османското село са регистрирани в данъчен регистър датиращ от 1695 година. Те се заселват в местността Селището, намираща се от двете страни на Читаш дере, над турската махала. От имената на първите заселници – Крънчо, Керин, Влахо, Гюрго и др. произлизат и днешните фамилни имена на родовете от Иван Вазово. От същия регистър се потвърждава и местната легенда, че селото е създадено от хора от Разложкия край. След имената на някой от описаните мъже е записано, че са пришълци от Разлог. Други интересни данни за имотното състояние на населението, описание на външния вид на мъже и броя на домакинствата черпим от данъчни регистри от 40-те години на 19 век. От същите регистри става ясно, че първия християнски свещеник Георги, син на Тодор е поканен от местното население да се засели в Хамидлю от град Карлово. Днешните негови потомци носят фамилията Кютови-Попови. На него е именувана и местността Гергова черква, където са се обслужвали религиозни служби преди да бъде изграден християнски храм. От ктиторския надпис на църквата Св. Тодор Тирон се чете, че тя се създадена през 1857 година. Надписът започва с името на поп Георги, сина му поп Тодор и няколко по заможни жители на селото, чиито лични имена са изписани напълно. Следват съкратените имена на всички останали жители на селото. Църквата е една от най-старите в региона и е обявена за паметник на културата от регионално значение. До руско-турската освободителна война населението на селото е смесено като преобладават българите християни. Участник в освободителната война е опълченеца от селото Стоян Вълков – Комитата. След 1885 година турското население се изселва и оттогава до днес Иван Вазово е с изцяло българско население. Жители на селото са участници в Първата и Втората световни войни. Паметни плочи на загиналите във войните са поставени в църквата и в двора на старото училище. То е изградено изцяло с дарения от местното население през 1927 година и е с изключително изискан архитектурен стил. През 1934 година селото е преименувано от Химитлии на Иван Вазово в чест на патриарха на българската литература Иван Вазов. В селото е роден Панчо Бакърджиев, член на партизанския отряд Антон Иванов. До 1965 година населението на селото е в демографски подем, като населението достига над 1000 души. След тази година благодарение на миграцията към градовете населението намалява като към днешна дата е малко под 300 постоянни жители. Преди социализма събора на селото се е състоял на Гергьовден. Цялото население се е събирало в местността Гергова черква, където свещеника е освещавал гергьовските агнета. Всеки род е имал родов камък, около който са нареждали обредната трапеза. След 1989 година по инициатива на кмета Димо Димов се организира селски събор през последната седмица на месец юни по повод рождената дата на Иван Вазов. През последните години се възражда традицията да се честват празниците 3-март, Сирни заговезни и Гергьовден, като местното население се облича в автентични народни носии и традиционни за селото кукерски костюми. По този повод в центъра на селото на фасадата на стара къща е организирана изложба на открито. Къщата е реставрирана от група млади мъже с доброволен труд. На платната на изложбата са експонирани фотоси от празничните чествания, възпроизведени в автентичен вид. Има следи от антично селище в близост до днешното село. Находки от античността от района на Иван Вазово се съхраняват в Пловдивския археологически музей. Такова например е откритото съкровище от римски монети от IV век от района на гара Ив. Вазово. Във времето на византийското владичество и времето на средновековната българска държава селището продължава да съществува на мястото, на което е било античното село. По време на турското владичество селото се споменава в един османски регистър от 1576 г. под името Хамидлу. Понеже селото се е намирало на главния път Карлово – Пловдив и поради това понасяло чести набези на турски орди, селото е принудено да премести местонахождението си в западностоящата от него гъста и непроходима гора. Старото име на селото Химитлии на турски език означава „плодовито“. До Освобождението селото е било смесено – имало е българска и турска махала, но след Освобождението и най-вече след Съединението в 1885 г. турското население продава имотите си и се изселва в Османската империя. Така селото остава чисто българско.

РелигииРедактиране

Селото се населява от жители с източноправославно вероизповедание. Църквата „Св. Тодор“ е построена през 1857 г., по всяка вероятност от брациговски майстори. Главен инициатор за построяването на църквата бил поп Тодор Илиев Бенчев от Сопот. Материала за строежа като: камъни, вар, дървен материал, бил докарван от населението безплатно, а така също населението участвало и с труд при строежа. Султанския ферман, с който е разрешен строежа на църквата е запазен и понастоящем се съхранява в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се провежда ежегодно в последната събота на месец юни


Външни препраткиРедактиране