Калояново (община)

община в област Пловдив
Вижте пояснителната страница за други значения на Калояново.

Община Калояново се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Калояново (община)
Сградата на община Калояново, 2016
Сградата на община Калояново, 2016
Общи данни
Областобласт Пловдив
Площ347.45 km²
Население11 640 души
Адм. центърКалояново
Брой селища15
Сайтwww.kaloianovo.org
Управление
КметМладен Кичев
(СДС; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • "СДС" (5)
  • "Заедно за силна община" (3)
  • "БСП" (2)
  • "ПП-ДБ" (2)
  • "ГЕРБ" (2)
  • "ДПС" (2)
  • "Граждани за общината" (1)
Калояново (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 347,452 km2 заема 7-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 5,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част до ниско планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Средна гора.

Над 90% от територията на община Калояново се заема от северните части на Горнотракийската низина, с надморска височина между 200 и 350 m. Югоизточно от село Дълго поле, на границата с община Марица, в коритото на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 184 m н.в.

В крайните северни райони на общината (около 10% от територията ѝ) попадат южните склонове на Средна гора. Районът на запад от Стремския пролом на река Стряма се заема от крайните югоизточни разклонения на Същинска Средна гора. Северозападно от село Песнопой е връх Манастиря – 566,8 m. Източно от пролома се простират крайните югозападни склонове на Сърнена Средна гора. Тук, на границата с община Карлово, североизточно от село Отец Паисиево се издига връх Каратепе 854,6 m – най-високата точка на общината.

Основна водна артерия на община Калояново е река Стряма, която протича през нея от север на юг на протежение около 27 km с част от средното си течение. Реката навлиза в общината североизточно от село Песнопой чрез южната част на Стремския пролом. Преминава последователно покрай селата Песнопой, Долна махала, Черноземен и Ръжево Конаре и на около 4 km южно от последното напуска нейните предели. Пре село Долна махала в нея се влива най-големият ѝ десен приток Каварджиклийска река, която протича през общината с част от най-долното си течение.

В общината има 21 микроязовира, които се използват за развъждане на риба и основно напояване на обширните земеделски земи. По-големи от тях са: „Царимир“ (югозападно от Калояново), „Черноземен“ (северозападно от Черноземен) и „Дуванлии“ (северно от Дуванлии).

Климатът в общината е преходно континентален. Макар и ниски възвишенията на Средна гора предпазват от резки промени на температурата през сезоните, зимата е мека и няма продължителни и студени ветрове. Валежите в района са около нормалните за страната и способстват за доброто развитие на земеделието.

Общината е създадена е като самостоятелна административна единица на 22 декември 1978 г. с Указ № 2295 на Държавния съвет на Народна република България. Дотогава общинският център на селата в региона е бил в село Ръжево Конаре.

Официалният празник на общината е Свети Дух (Петдесетница).

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 11 879 100,00
Българи 10 369 87,29
Турци 549 4,62
Цигани 742 6,25
Други 15 0,13
Не се самоопределят 23 0,19
Неотговорили 181 1,52

Вероизповедания

редактиране
 
Католическата църква „Свети Апостол Андрей“, Калояново

Община Калояново е населена е предимно от българи, турци и цигани, но е смесена в конфесионално отношение.

Три от селата на общината (Калояново, Житница и Дуванлий) са католически (като в Калояново православните българи са повече), а останалите са православни с незначително мюсюлманско малцинство. Общо католиците в общината са 3600 души[2].

Диалектите на българите католици и на българите православни се различават значително – първите са по-скоро от рупски тип, а вторите – от балкански. В миналото, а някъде и до днес, православните българи не приемат българите католици за истински българи. Но в единственото смесено село и център на общината Калояново, в което живеят около 1100 католици и 1600 православни, цари пълна религиозна търпимост.

Населени места

редактиране

Община Калояново има 15 населени места с общо население 10 598 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Калояново, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бегово 675 22,751 Калояново 2242 34,589 Селджиково
Главатар 186 6,173 Реиз кьой Отец Паисиево 174 36,349 Кочмаларе
Горна махала 219 12,778 Песнопой 491 32,046 Чукурлии
Долна махала 454 18,447 Ръжево 237 11,319
Дуванлии 504 13,104 Ръжево Конаре 1429 45,418 Караджа ат
Дълго поле 1842 23,999 Узун кърово Сухозем 116 15,741 Куру Химитлии
Житница 1374 25,219 Хамбарлии Черноземен 346 27,051 Кара Топрак
Иван Вазово 309 22,468 Химитлии ОБЩО 10598 347,452 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реиз кьой на с. Главатар;
– преименува с. Узун кърово на с. Дълго поле;
– преименува с. Хамбарлии на с. Житница;
– преименува с. Химитлии на с. Иван Вазово;
– преименува с. Селджиково на с. Калояново;
– преименува с. Кочмаларе на с. Отец Паисиево;
– преименува с. Чукурлии на с. Песнопой;
– преименува с. Куру Химитлии на с. Сухозем;
– преименува с. Кара Топрак на с. Черноземен;

Транспорт

редактиране

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България.

  • от юг на север, през средата на общината преминава участък от 25,2 km от трасето на жп линията ПловдивКарлово;
  • началният участък от 4,4 km от трасето на жп линията Долна махалаХисаря.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,9 km:

Топографска карта

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране