Иван Дуйчев
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
| Иван Дуйчев | |
|---|---|
| български историк | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, византология |
| Образование | Софийски университет |
| Работил в |
Софийски университет Институт за българска история при БАН |
БиографияРедактиране
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.
Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема „Българските Асеневци във Византия“ (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
По-късно Иван Дуйчев последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава областта многократно и се запознава с културата на местното българско население. От 7 юли до 17 август 1941 година Иван Дуйчев е командирован като преводач към италианската комендатура в Костур, намиращ се под италианска окупация. Защитата на местните българи от преследванията на гръцките власт предизвиква недоволството им и по искане на италианската страна Дуйчев е отзован.[1] Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в Егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян Бояджиев, който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт[2], като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на Велико Търново.
От 1950 година Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.
През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
ОтличияРедактиране
- 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[3]
БиблиографияРедактиране
- Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
- Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
- Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
- Рилският светец и неговата обител. Библиотека „Златни зърна“, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
- Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
- Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
- Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
- Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
- Пътеки от утрото. Очерци за средновековната българска култура. Издателство Отечество, 1985.
ДругиРедактиране
- В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980), издадена под името на Людмила Живкова[4]
- Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова „Историкът“ (2005).
ИзточнициРедактиране
- Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7 – 25.
- Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
- Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617 – 620.
- Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15 – 19.
БележкиРедактиране
- ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 81.
- ↑ „Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к Македония, бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с генерал-лейтенант Иван Маринов, от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ Вж. Николай Василев, „Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“, интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., „Мемоари с часовников механизъм: Спомените на Николай Генчев удариха по научния елит на България“, сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.
Външни препраткиРедактиране
- От и за Иван Дуйчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Иван Дуйчев, в Google Наука
- Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
- Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
- И. Дуйчев, „Прилеп в нашето минало“, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
- И. Дуйчев, „Блазиус Клайнер и неговата „История на България“ от 1761 година“, 1977
- И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)