Петър Мутафчиев
- Тази статия е за българския историк. За българския политик вижте Петър Мутафчиев (политик).
Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937). Автор е на трудовете „Българи и румънци в историята на дунавските земи“ (1927), „Из нашите старопланински манастири“ (1931), „История на българския народ“ в два тома (1943), „Книга за българите“ (1987) и други.
Петър Мутафчиев | |
български историк | |
Професор Петър Мутафчиев като поручик от 41-ви пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918) | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История, византология |
Работил в | Народен археологически музей Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
Известен с | „История на българския народ“ в два тома (1943) „Книга за българите“ (1987) |
Семейство | |
Деца | Вера Мутафчиева Боян Мутафчиев |
Баща е на автора на исторически романи и учен османист Вера Мутафчиева и на физикохимика Боян Мутафчиев.
Биография
редактиранеРоден е на 4 юли 1883 в село Боженци, Габровско, в семейството на Стоян Милчев Мутафчиев (Комитата) и Дона Дрянкова. Стоян Мутафчиев (1852 – 1925) е хъш и опълченец от III Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово.[1]
От 1890 до 1894 получава начално образование в Габрово, а от 1894 до 1898 учи от I до IV клас в Плевен, 1898 – 1901 учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901. В периода 1901 – 1906 е основен учител в плевенските села Пелишат и Кирилово. От 1906 до 1910 следва история и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, дипломира се на 15 юли 1910.
От 1910 до 1920 е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни. През 1914 печели конкурса за стипендията „Марин Дринов“ за специализация, която осъществява по-късно.
От 1911 до 1913 отбива военната си служба и участва в Балканската и Междусъюзническата войни. От 1915 до 1918 участва в Първата световна война като запасен офицер, командващ 7-а рота от Четиридесет и първи пехотен полк на Първа пехотна софийска дивизия.
От 1920 до 1922 специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет при Аугуст Хайзенберг. На 21 май 1923 е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 до 1939 чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век. От 1924 до 1936 чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във Висшето военно училище.
От 1925 до 1941 е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „Бизантинише Цайтшрифт“.[2] На 26 декември 1927 е избран за извънреден професор в Софийския университет. На 21 април 1928 сключва брак с Надежда Трифонова, завършила история в Софийския университет (родена – 1901 г.)
От 1935 до 1943 е главен редактор на списание „Просвета“. През 1936 е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 до 1943 е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история. На 6 юли 1942 е избран за съпредседател на Комитета за българо-немско сътрудничество по издаване на османски документи.
Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. след кратко, но тежко боледуване.[3]
Членства, звания и отличия
редактиранеНа 25 февруари 1916 г. Петър Мутафчиев е награден с ордена „За храброст“ IV степен и орден „За заслуга“ на военна лента за участието си в Балканската и Междусъюзническата война. На 20 януари 1917 е награден с ордена „За храброст“ IV степен, 1 клас за участието си в Първата световна война, а на 24 април 1918 – с германския „Железен кръст“. На 14 септември 1921 получава ордена „Свети Александър“ с мечове за участието си във втория период на Първата световна война.
През 1927 получава първа награда за наука от фонд „Берлинов“,[4] присъдена му от Управителния съвет на БАН.
На 13 май 1929 е избран за член-кореспондент на Славянския институт в Прага. На 16 юни 1929 е избран за дописен член на Българската академия на науките (БАН) по доклад на Васил Златарски.
На 3 октомври 1934 получава за заслуги офицерския кръст на ордена „Свети Александър“.
На 5 юни 1937 е избран за почетен член на Полското историческо дружество. На 27 юни 1937 е избран за действителен член на БАН. На 12 февруари 1938 е избран за редовен член на Македонския научен институт.[5] На 26 май 1938 е избран за почетен член на Научното дружество в Дебрецен. През юли 1939 е избран за член на Полската академия на науките. На 17 октомври 1942 е избран за почетен член на Добруджанския културен институт.
На 20 март 1943 е избран за почетен доктор на Виенския университет.
Памет
редактиранеНа професор Петър Мутафчиев е наречена улица в кварталите „Къро“ и „Полигона“ в София (Карта).
Трудове
редактиране- История на българския народ: Т. 1 – 2 С., 1943
- Избрани произведения. Т. 1 – 2, С., 1973
- Книга за българите. С., 1987
- Изток и Запад в европейското средновековие. С., 1993
- Лекции по история на Византия. Т. 1 – 2, С., 1995
- Лекции по история на културата. С., 1995
За него
редактиране- В. Мутафчиева. Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев (1997)
- В. Мутафчиева. Семейна сага (2000)
- Костадин Пампов, „Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев“ (2013)
- „Костадин Пампов: „Петър Мутафчиев е високо школуван учен, чието творчество има не само български измерения“, „Литературен свят“, бр. 62, май 2014
- Историкът Петър Мутафчиев като изследовател, гражданин, човек. Сборник с материали от конференция, посветена на 130-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на професор Петър Мутафчиев (1883 – 1943). Изд. НБУ (2016)
Източници
редактиране- Вълчев, Веселин. Петър Мутафчиев. Биобиблиография. С., 1992
- Вълчев, Веселин. Биографична бележка за автора. // Мутафчиев, Петър. Изток и Запад в европейското средновековие. Избрано. София, Христо Ботев, 1993
- Гюзелев, Васил. Петър Мутафчиев. Библиотека „Видни университетски учени“. София, 1987
- Нейкова, Адриана и др. Професор Петър Мутафчиев – познат и непознат. С., 1997
Бележки
редактиране- ↑ Почетни граждани на Габрово.
- ↑ Византинороссика, Санкт-Петербургское Общество византино-славянских исследований, Течение на Byzantinische Zeitschrift, 1900 – 1972 Архив на оригинала от 2017-01-11 в Wayback Machine..
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 463 – 464.
- ↑ Фонд „Кирил Берлинов“ при БАН. Първата награда е връчена през 1927 г. на проф. Петър Мутафчиев.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 180.