Лютиброд
Лю̀тиброд е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
| Лютиброд | |
 Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите | |
  Лютиброд  Лютиброд | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 279 души[1] (15 март 2024 г.) 11 души/km² |
| Землище | 25,458 km² |
| Надм. височина | 215 m |
| Пощ. код | 3159 |
| Тел. код | 091201 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 44745 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Мездра Иван Цанов (независим политик; 2019) |
| Лютиброд в Общомедия | |
География
редактиранеСело Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център Враца и около 8 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в западната част на Стара планина, в северната част на Искърския пролом, от двете страни на река Искър - откъм левия бряг в източните подножия на Врачанска планина, а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на Ржана планина. Районът е карстов. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни и сиви горски.[2] Надморската височина край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m.
През южната част на Лютиброд минава второкласният републикански път II-16, който на изток води до село Ребърково, прави връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а на запад води през село Зверино и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП Калотина – София – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път на север свързва Лютиброд със село Челопек.
Лютиброд е железопътна спирка на минаващата през селото железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.
Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село Моравица на север и североизток; село Ребърково на изток; село Лютидол на югоизток; село Рашково на юг; село Игнатица на югозапад; село Зверино на запад.
Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при преброяването към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[4]
История
редактиране
В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[5] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от Х – XI век и още две от късното средновековие.[6]
Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през 1970-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[5]
През 1915 г. полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[7] В документи от 1479 г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век село Коритен изчезва.[6]
До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.
Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[8]
При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.[9]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 255 | 100,00 |
| Българи | 251 | 98,43 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 1,56 |
Обществени институции
редактиране
Културни и природни забележителности
редактиране
Средновековна църква „Свети Георги“
редактиране
Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.
Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика (IV век) Коритенград
редактиранеАнтична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 ha.
Други
редактиране- На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен Ритлите.
- На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира Черепишкият манастир.
- На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
- В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград.
Редовни събития
редактиранеЛитература
редактиране- „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия "България", том 3, стр. 852, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Справка за населението на с. Лютиброд, общ. Мездра, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-07-02. Посетен на 2022-07-02.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютиброд, община Мездра
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
- ↑ а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
- ↑ Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
- ↑ „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
- ↑ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 10 (29); околия Враца, община Мездра, село Лют-брод (Гечид-кьосе1), бележка 1 под линия
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Лютиброд[неработеща препратка]
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Лютиброд
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3159 Лютиброд (Люти брод) // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-07-03.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
Външни препратки
редактиране- Сдружение „Историческа пробуда“
- Реставрирана средновековна църква Св. Георги Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Лютиброд Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Пътепис за Лютиброд Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine.
- Средновековна църква в Лютиброд
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036
- Западна Стара планина. Географска карта
