Иван Левенов
Иван Андонов Левенов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Иван Левенов | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Иван Левенов е роден в 1870 година[2] в неврокопското село Каракьой, тогава в Османската империя. В 1899 година се присъединява към ВМОРО. В 1901 година като четник на Гоце Делчев участва в пла за нападение над войска, за да се спре потурчването на българки. Четата от четирима души се присъединява към Илия Кърчовалията. След това през зимата минава в Пещерско, Свободна България. В 1902 година участва в сражение край Гостун с башибозук и войска. Урежда революционни комитети в Гостун и Осеново.[1] С четата на Иван Апостолов Копаран чауш минава от Неврокоп в Зърнево и отваря за българите затворените от гъркоманите църква. В 1902 година във Волак са предадени и се сражават с войска, като Левенов, заедно с други четници е ранен. След оттеглянето в планината, четата води ново сражение в продължение на три дена. След възстановяването си, отново става четник. В 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание и на път за Демир Хисар се сражава с войска. В 1912 година, по време на Балканската война, е част от четите на Александър Буйнов и Тодор Паница, с които превзема Неврокоп и води други сражения с османците.[3]
На 10 април 1943 година, като жител на Разлог, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Синът му Костадин Левенов (1912 - 1944) е деец на Българската комунистическа партия.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 202.
- ↑ Към 10 април 1943 година е на 73 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 203.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 256.