Иван Орманджиев

български историк

Иван Пандалеев Орманджиев с псевдоним Горски, Ив. П. Горов, Лесовски[1] е български историк и общественик.[2]

Иван Орманджиев
български историк
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория

БиографияРедактиране

Роден е в Лозенград на 21 август 1891 година. Завършва Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“, а през 1912 година – история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като учител в Ксанти, Райково, Карнобат, Лозенград, Бургас и София. Участва активно в дейността на Тракийския научен институт.[3] През 1929 година е секретар на Комитета за свобода на Тракия[4].

Умира на 18 септември 1963 година в София.[5]

Научна дейностРедактиране

Иван Орманджиев прави научни изследвания предимно в областта на националноосвободителните борби на тракийските българи. Събира документи за тракийското националноосвободително движение. Издава учебници по история и научни трудове.

БиблиографияРедактиране

  • Момчил юнак и неговото княжество в Западна Тракия, Карнобат 1921, 79 с.
  • Сократ и атинската демокрация, Карнобат 1922, 88 с.
  • Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1895 – 1903), т. I-IV, Бургас 1927 – 1941
  • Антим I, български екзарх, 1928, 78 с.
  • Тракийският въпрос като кумир на българската държава, София 1929, 48 с.
  • Преображение. 30 години от въстанието на българите в Тракия, София 1933, 32 с.
  • Външната политика на България с оглед на Тракийския въпрос, София 1934, 72 с.
  • Атанас Узунов, заместникът на Левски, София 1937, 136 с.
  • Васил Левски. Сто години от рождението му, София 1937, 96 с.
  • Записки върху развоя и философията на историята (Помагало за кандидат-учители и преподаватели по история в прогимназиите и гимназиите), София 1937, 72 с.
  • Отец Пайсий и епохата на Възраждането, София 1938, 67 с.
  • Момчил юнак в историята и народните творения, София 1941, 100 с.
  • Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Анастас Разбойников и Иван Батаклиев)
  • Федерация на балканските народи. Идеи и пречки, 1947, 192 с.
  • Документи за българското националноосвободително и революционно движение в Тракия след Преображенското въстание, Известия на Института по история, 11, 1962, с. 16 – 208.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 44, 60.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 98 - 106.
  3. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 212.
  4. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  5. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.