Иван Пулюй

украински физик и изобретател

Иван Пулюй (2 февруари 1845 – 31 януари 1918 г.) е украински физик и изобретател, приеман за ранен разработчик на използването на рентгенови лъчи за медицински изображения. Неговите приноси до голяма степен биват пренебрегвани до края на 20 век.

Иван Пулюй
Іван Павлович Пулюй
украински физик и изобретател
Іван Пулюй.jpg
Роден
Іван Павлович Пулюй
Хримайлив, Австро-Унгария
Починал
31 януари 1918 г. (72 г.)
Погребан Прага, Чехия

Учил в Виенски университет
Работил в Виенски университет
Чешко висше техническо училище в Прага
Иван Пулюй в Общомедия

БиографияРедактиране

Иван Пулюй завършва с отличие Теологическия факултет на Виенския университет (1869), а по-късно и катедрата по философия (1872). През 1876 г. Пулюй завършва докторска степен по вътрешно триене в газовете в Страсбургския университет под ръководството на Август Кунд.

Преподава във Военноморската академия в Риека, Хърватска (1874 – 1876), Виенския университет (1874 – 1884) и немската част на Висшето техническо училище в Прага (1884 – 1916). Също така, Пулюй е ректор на Висшето техническо училище в Прага (немска част) през 1888 – 1889, както и държавен съветник по електротехника за бохемските и моравските местни власти.

В допълнение, той превежда Библията на украински език.

Научни приносиРедактиране

 
Катодна лъчева тръба # 12, Иван Пулюй дизайн, ок. 1896 г.
 
Апарат на Пулюй за определяне на механичния еквивалент на топлината

Пулюй прави сериозни изследвания на катодните лъчи, публикувайки няколко статии за тях между 1880 и 1882. През 1881 г. в резултат на експерименти в така наречената от него студена светлина, проф. Пулюй разработва лампата, носеща неговото име.[1] тя е отличена със сребърен медал на Международното електротехническо изложение в Париж, 1881 година. В целия свят, „лампата на Пулюй“ става изключително известна и дори е била масово произвеждана известно време.

Пулюй експериментира с новото си устройство и публикува резултатите си в научния труд в бележките на Австрийската императорска академия на наукитеСветлинна електрическа материя и четвъртото ѝ състояние" (1880 – 1883). Пулюй обаче изразява идеите си по неясен начин, използвайки остареляла терминология. Въпреки това ученият получава известно признание, когато произведението е преведено и публикувано под формата на книга от Кралското общество във Великобритания.[2]

Докато констатацията на проф. Пулюй по същество са рентгенови лъчи, той в началото не ги разпознава като такива, въпреки че демонстрира рентгенови снимки на ръка и пръсти, получени с помощта на тръбата / лампата на учениците си. По-късно признанието за това научно отркритие премина към Вилхелм Конрад Рьонтген. След като Рентген посещава лабораторията на проф. Пулюй и му е представена една от тръбите, Рентген се прибрал и в лабораторията си започнал да провежда експерименти с тръбата на Пулюй. Пулюй също продължил да прави изследвания със своите рентгенови тръби и на 8 февруари 1896 г., само 6 седмици след като Рьонтген представя констатацията си за рентгеновите лъчи, Пулюй публикува собствените си открития във френското списание La Nature в Париж. Той представя снимки, които излагат скелета на мъртвородено дете. Работата му е преиздавана в различни европейски научни списания.

Пулюй пуска още изображения на човешки части на тялото и предлага възможни медицински употреби на тази нова технология. Качеството на снимките на Пулюй бива много по-добро от това на тези на Рентген.[3]

Пулюй прави и много други открития. Той е считан за изобретателя на устройство за определяне на механичния еквивалент на топлината. То бива изложено в експозицията Universelle, Париж, 1878 г. Пулюй също участва в откриването на няколко електроцентрали в Австро-Унгария.

Подкрепа на украинската култураРедактиране

Пулюй е известен и с приноса си за насърчаването на украинската култура. Той активно подкрепя откриването на украински университет в Лвов и публикува статии в подкрепа на украинския език. Заедно с П. Кулиш и И. Нечуй-Левицки, Пулюй превежда евангелия и псалтир на украински.[4] Като професор Пулюй организира стипендии за украински студенти в Австро-Унгария.

ОценкаРедактиране

„Световната история никога не е била само за определени личности или определени нации. Малките нации и техните постижения често се пренебрегват, докато постиженията на големите нации понякога са преувеличени.
Славко Бокшан, сръбски учен, работил в същия отдел като Пулюй и Рентген

Посмъртно признаниеРедактиране

 
Украинска пощенска марка. 150 години роден Иван Пулюй, 1995 г.
  • Украинският национален технически университет в Тернопол „Иван Пулюй“ е кръстен на него.
  • Пощенска марка, публикуван по повод 150-годишнината от рождението на Пулюй през 1995 г.[3]
  • Улиците в Киев, Лвов и други украински градове имат името на Пулюй.
  • Световната асоциация на рентгенолозите е създадена през 2018 г. в град Лвов в чест на Иван Пулюй.

Публикации и първи изображения на Пулюй (1895)Редактиране

  • на немски: Strahlende Elektrodenmaterie //Wiener Berichte I. – 1880. – 81. – с.   864 – 923; II. – 1881. – 83. – с.   402 – 420; III. 1881. – 83. – с.   693 – 708; IV. – 1882. – 85. – с.   871 – 881.
  • на немски: Strahlende Elektrodenmaterie und der sogenannte vierte Aggregatzustand' – Wien; Verlag Carl Gerold Sohn, 1883.
  • Лъчева електродна материя и така нареченото Четвърто състояние. London: Physical Memoirs, 1889. – том. л, т.2. – стр.   233 – 331.
  • на немски: Über die Entstehung der Röntgenstrahlen und ihre photographische Wirkung// Wiener Berichte II Abt. 1896. – 105. – с.   228 – 238.

За негоРедактиране

  • С. Нахорняк, М. Медюх: Физико-технически идеи на Иван Пулюй. Дшура, Тернопол 1999, ISBN 966-7497-34-8

ИзточнициРедактиране

  1. Puluj-Röhre, 1870. uibk.ac.at
  2. Kulynyak, Danylo. Ivan Pului, the discoverer of X-rays. // Ukrainian Weekly 68 (23). Parsippany, NJ, Ukrainian National Association, Inc, 9 July 2000. с. 6.
  3. а б Gaida, Roman. Ukrainian Physicist Contributes to the Discovery of X-Rays. // Mayo Foundation for Medical Education and Research. Посетен на 6 April 2008. Архив на оригинала от 2008-05-28 в Wayback Machine.
  4. Ivan Pulyui (реферат). Ukrreferat.com. Посетен на 8 май 2014 г.

Външни препраткиРедактиране