Иван Смоларски
Иван Тасев Смоларски е български революционер, петрички войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Смоларски | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
БиографияРедактиране
Иван Смоларски е роден през 1872 година в Смолари, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. През 1901 - 1902 година е четник при Алексо Поройлията.[1] От 1906 година е самостоятелен войвода в Петричко.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №57 на Македоно-одринското опълчение. С четата си се бие в авангарда на Седма Рилска дивизия и участва в освобождението на Петричко, Струмишко и Кукушко, като освен срещу турците се сражава и с гъркомански андартски чети.[3][4] През октомври 1912 година, начело на игуменската милиция, ръководи обезоръжаването на подгорското турско население.[5]
| Чета № 57 на МОО с командир Иван Смоларски | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Васил Ангелов | Струмишко | Смолари[6] | |||
| Георги Аврам | Струмишко | Смолари[7] | |||
През януари 1913 четата му се влива в състава на 14 Воденска дружина на МОО.[8] След войните се заселва в село Демидово, Петричко, където е убит през 1928 година.[9][2]
БележкиРедактиране
- ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.149-153.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 270.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 168, 170 – 171.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619, 893.
- ↑ Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 135.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 430.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 152.