Иван Станев (режисьор)

български писател и театрален режисьор

Иван Станев е български театрален и кинорежисьор, сценограф и творец в областта на новите медии, преводач на драматургия и писател.[1][2]

Иван Станев
български писател и театрален режисьор
Роден
29 юни 1959 г. (65 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Национална академия за театрално и филмово изкуство
Литература
Жанровеесе, драма, стихотворение
Известни творби„Избитите обитатели“ (1994)
Семейство
ДецаЗуи Ицхак Хашмонай
Уебсайтivanstanev.com

Биография

редактиране

Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна, България. Майка му, Донка Райкова, е юристка и поетеса, а баща му Станьо Станев е инженер и фотограф.[3] Племенник е на Райко и Данаил Райкови, основатели на детското театрално студио “Щурче”, където играе от петгодишен.[4][5] Записва се в езикова гимназия с преподаване на немски език, като същевременно учи интензивно френски, руски и английски език.

Завършва театрална режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ в София (1983).[6] Още като студент в академията основава неофициална авангардна театрална група, която го довежда до тежки конфликти с цензурата в комунистическа България. Скандал предизвиква неговата постановка „Пътека за дивеч“ и той завършва следването си задочно. Дебютира като режисьор в ловешкия театър през 1984 г. с пиесата „Любовта към трите портокала“. Втората му пиеса на същата сцена – „Алхимия на скръбта“, колаж по Антон Чехов, Лудвиг Витгенщайн и Йожен Йонеско, е спряна от цензурата.[6] Не му е позволено да работи като театрален режисьор и той продължава да следва философия в Софийския университет и започва да превежда творбите на Теодор Адорно и Хайнер Мюлер, междувременно да пише пиеси, стихотворения и есета, всички те публикувани много по-късно.[7] Започва да пише докторска дисертация, която остава недовършена.[8]

Превежда от немски пиеси на Франц Ксавер Крьоц, Фридрих Шилер, Фридрих Дюренмат, Йодьон фон Хорват.[9]

В театъра в Ловеч остава до 1986 г., след което работи на свободна практика до 1988 г.[6] През 1988 г. е поканен да представи театралната си продукция, наречена „Раната Войцек“ (поставена в театър „София“), на фестивала „Берлин – културна столица на Европа '88“ в Западен Берлин.[8] Решава да не се връща в България и да живее в емиграция. Започва да пише на немски език и да поставя свои пиеси в Берлин.[10]

През 1992 г. гастролира в България с берлинския театър „Хебел“. Впоследствие поставя в театър „София“ и Театрална работилница „Сфумато“.[6] През 1997 г. поставя „Дон Жуан в ада“ по Молиер, Бодлер и Батай в театър „София“[8], а през 2005 г. – „Изкопни материали“ в Театър Сфумато[9].

От 1999 г. работи и по няколко големи френско-германски театрални постановки. Поради нарастващия си интерес към визуалните изкуства той режисира и продуцира два експериментални филма: Villa Dei Misteri и Luxor Las Vegas. През 2009 г. завършва първия си независим игрален филм, заснет на 35 мм, наречен Moon Lake,[11] продуциран от Донка Ангелова.

Преподавател по театрознание в Свободния университет на Берлин.

През последните години от живота си живее в Берлин и Париж и работи в Германия и Франция.

Умира на 1 декември 2023 г.[12]

Библиография

редактиране

На български език

редактиране
  • Избитите обитатели (из тетрадките на един закъснял модернист) – поезия, драма, теория 1985-1987. София: Вирга, 1994

На немски език

редактиране
  • 1992 Lapsus Linguae,[13] Autoren-Kollegium Berlin
  • 2000 Postskriptum, поема, Juliettes Literatursalon Berlin
  • 2002 Villa Dei Misteri, Juliettes Literatursalon Berlin
  • 2003 Luxor Las Vegas, Konkursbuch Verlag Berlin/Tübingen
  • 2009 Moon Lake, поема, Алтера, София
  • 2017 Abrasax Asteroiden, поема, Bleibende Steinzeit/Tumult/Sonderzahl Wien
  • 2018 Place Fantôme, театрална поема, T.INTE Berlin

На английски език

редактиране
  • Хайнер Мюлер, Пиеси (Филоктет; Херакъл 5; Хорация; Битката; Животът на Гундлинг; Фридрих фон Пройсен; Сънят, мечтата, викът на Лесинг; Пустеещи брегове; Медеяматериал; Пейзаж с аргонавти). Превод от немски език Иван Станев. София: Народна култура (Библиотека „Театър“), 1980, 164 с.

Филмография

редактиране

Видеофилми

редактиране

Филми на 35 мм

редактиране
  • Moon Lake (2009)[14]

Уеб телевизия

редактиране

Инсталации

редактиране
  • Anima Mundi – Rituals | Venice (2022)[15]
  • Anima Mundi – Consciousness | Venice (2022)[15]
  • Rome International Art Fair | Medina Art Gallery | Rome (2022)[16]
  • London Contemporary | The Line Contemporary Art Space | London (2022)[17]
  • Miss Toto K. | Seven Star Gallery | Berlin (2022)[18]

Значими театрални постановки

редактиране
  • 1982 Пътека за дивеч, Ловешки театър – свалено от цензурата представление
  • 1984 Любовта на трите портокала от Иван Станев по Карло Гоци
  • 1985, 1986 Алхимия на скръбта, колаж на Иван Станев по Чехов, Витгенщайн, Бодлер и Йонеско – свалено от цензурата представление
  • 1987, 1988 Woyzeck. Die Wunde Woyzeck. Bildbeschreibung (Раната Войцек) по Бюхнер / Мюлер, Театър София, Hebbel Theater Berlin
  • 1989 Betrogen / Gestern an einem sonnigen Nachmittag по Харолд Пинтър / Хайнер Мюлер, Studiotheater München
  • 1990/91 Schuld und Bühne (Вина и сцена) от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Eurokaz Zagreb
  • 1991 Hermaphroditus от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Kampnagelfabrik Hamburg, Mickery Amsterdam, Theater der Welt Essen
  • 1992 Brüderchen und Schwesterchen (Братчета и сестричета), от Иван Станев, Podewil Berlin
  • 1995 Die Möwe (Чайка) от Антон Чехов, Volksbühne Berlin
  • 1998 Sprechen-Schweigen по Йонеско / Витгенщайн, Podewil Berlin
  • 1998 Good night, ladies по Шекспир / Мюлер, Künstlerhaus Bethanien Berlin
  • 1999 Histoire de l'œil (История на окото) от Жорж Батай, Théâtre de la Manufacture Nancy, Theatre Sofia
  • 1999 Don Juan im Kumpelnest 3000 zu Berlin, Sophiensaele Berlin
  • 2000 Le bleu du ciel от Жорж Батай, Sophiensaele Berlin, Théâtre de Chartres, La rose des vents Lille, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence[19]
  • 2001 Villa Dei Misteri от Иван Станев, Sophiensaele Berlin, Théâtre de la Bastille Paris, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf
  • 2002 Luxor Las Vegas от Иван Станев, Sophiensaele Berlin
  • 2004 Hollywood Forever от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Le Maillon Strassburg, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf, Gessnerallee Zürich
  • 2004 Moon Lake, по поема на Иван Станев, Norwegian Theatre Academy Fredrikstad
  • 2005 Изкопни материали от Иван Станев по Андрей Платонов, Театър Сфумато, София[9]
  • 2009, 2010 Mord im Burgtheater от Иван Станев, Volksbühne Berlin, Le Maillon Strassburg[20][21]
  • 2011 Rustschuk - Die gerettete Zunge (Русчук – Спасеният език) от Елиас Канети, Theater Osnabrück[22]
  • 2013 Bitte bei TOTLEBEN klingeln - текст и режисура на Иван Станев, Wonderloch Kellerland / Berlin
  • 2015 TTV. Live from Todessa – Totleben TV
  • 2017 Scherzo di Follia – текст и режисура на Иван Станев, Kopfgeldjäger, Berlin
  • 2018 Place Fantôme – текст и режисура на Иван Станев, Hauptstadtkulturfonds, Berlin

Грантове и награди

редактиране

Източници

редактиране
  1. Theater der Zeit
  2. Theaterlexikon. Von C. Bernd Sucher. Dt.Taschenbuch-Verlag, 1995.
  3. Postskriptum. Ivan Stanev schreibt lyrische Briefe vom Schwarzen Meer. Von Charlotte Inden. literaturkritik.de, Nr.8, August 2001
  4. Иван Станев стигна върха на театъра след живот с много страдания, 168chasa.bg, 10 декември 2023.
  5. Отиде си режисьорът Иван Станев, segabg.com, 1 декември 2023.
  6. а б в г Георги Пауновски, „Почина режисьорът Иван Станев“, dnevnik.bg, 1 декември 2023 г.
  7. Die neue Freiheit. Herausgeber: Dorte Lena Eilers. Verlag: Theater der Zeit, Berlin, 2011 ISBN 978-3-940737-97-7
  8. а б в „Играещият човек Иван Станев“, интервю, capital.bg, 19 ноември 2005 г.
  9. а б в Театърът на Доналд Дък (Разговор на Никола Вандов с Иван Станев), в-к Култура, бр. 43, 9 декември 2005.
  10. Peter Laudenbach, Sag niemals Nil. Ivan Stanevs "Luxor Las Vegas" in den Berliner Sophiensaelen. Der Tagesspiegel, Berlin, 28.11.2002.
  11. Moon Lake, The Internet Movie Database (IMDb).
  12. Отиде си режисьорът Иван Станев, БНТ, 1 декември 2023.
  13. Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
  14. Moon Lake, сайт на Иван Станев.
  15. а б Interview: Ivan Stanev (Luca Curci talks with Ivan Stanev during RITUALS and CONSCIOUSNESS, first and second appointments of ANIMA MUNDI 2022, at Palazzo Bembo – Venice Grand Canal and Palazzo Albrizzi-Capello), itsliquid.com, May 8, 2022.
  16. Opening: Rome International Art Fair 2022, itsliquid.com, July 16, 2022.
  17. Opening: London Contemporary 2022, itsliquid.com, September 26, 2022.
  18. Toto Dewi, сайт на Иван Станев.
  19. Мишел Воатюрие, Синевата на небето като ад, в-к Култура, бр. 5, 9 февруари 2001.
  20. Michaela Preiner, Ivan Stanev und der Mord im Burgtheater: Interview avec Ivan Stanev, european-cultural-news.com, 02. Februar 2010.
  21. Michaela Preiner, Mord im Burgtheater, european-cultural-news.com, Feb 1, 2010.
  22. Jens Fischer, Verschwommen (Ivan Stanev: Rustschuk – die gerettete Zunge. Ein Canetti Projekt), die-deutsche-buehne.de, 28. März 2011.

Външни препратки

редактиране