Отваря главното меню

Хайнер Мюлер (на немски: Heiner Müller) е един от най-важните немскоезични драматурзи от втората половина на XX век и спада към най-значимите писатели на ГДР. През 1959 г. печели литературната награда Хайнрих Ман, а през 1990 – наградата Клайст. Създава си име също на поет, белетрист, есеист и режисьор. Президент е на Академията на изкуствата на ГДР.

Хайнер Мюлер
Heiner Müller
Хайнер Мюлер говори при голямата демонстрация в Берлин на 4 ноември 1989 г.
Хайнер Мюлер говори при голямата демонстрация в Берлин на 4 ноември 1989 г.
Роден 9 януари 1929[1][2]
Починал 30 декември 1995[1][2] (66 г.)
Професия драматург, поет, белетрист, есеист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр драма, поезия, проза, есе
Дебютни творби „Покривката“, пиеса (1951)
Награди Хайнрих Ман (1959)
Клайст (1990)
Уебсайт
Хайнер Мюлер в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Хайнер Мюлер е роден на 9 януари 1929 г. в Епендорф, Саксония. През 1935 г. постъпва в училището на Бройнсдорф. От 1939 до 1947 г. Мюлер живее с родителите си във Варен (Мюриц). Тук учи в средно училище и поради добрите си оценки получава свободно място в гимназията, което е в зависимост от членството в Хитлерюгенд. Малко преди края на войната, Хайнер Мюлер е мобилизиран в Службата за трудова повинност и във Фолксщурма (народното опълчение). Бащата на Мюлер, който като социалдемократ е бил арестуван временно през 1933 г., след 1946 г. става член на Германската единна социалистическа партия ГЕСП и партиен функционер. Въпреки това в знак на протест през 1951 г. напуска ГДР заедно с жена си и втория си син[3].

След края на войната Хайнер Мюлер успява да положи матура във Франкенберг (Саксония), където баща му е кмет от 1947 г.[3]. След това работи в библиотека и в Общинския съвет. През 1946 г. встъпва в Германската социалдемократическа партия, която под съветски натиск малко след това насилствено е обединена с Комунистическата партия на Германия под името Германска единна социалистическа партия. Поради липса на ангажираност и неплащане на членски внос Хайнер Мюлер скоро е изключен от партията.

От 1950 г. Мюлер пише литературни критики за в-к Зонтаг и за културно-политическия алманах Ауфбау, а от 1953 г. и за списание Нойе дойче литератур. През 1954 г. Мюлер става член на Съюза на немските писатели, където от 1957 г. заема поста научен сътрудник в отдел „Драма“. Това е времето, когато се осъществява премиерата на пиесата му „Десет дни, които разтърсиха света“ (Zehn Tage, die die Welt erschütterten).

През 1957/58 г. Хайнер Мюлер работи като редактор на младежкото списание Юнге кунст, а през 1958 г. става сътрудник на Театър Максим Горски в Берлин и писател на свободна практика. През същата година са премиерите на пиесите му „Die Korrektur“ и „Der Lohndrücker“.

Пиесата на Хайнер Мюлер „Die Umsiedlerin“ е свалена след премиерата през 1961 г. Авторът е изключен от Съюза на писателите, което е равносилно на забрана за упражняване на професията. Мюлер получава подкрепа от видните културни дейци Петер Хакс, Ханс Айслер и литературоведа Ханс Майер. Намира работа в радиото, в ДЕФА и телевизията, предимно под псевдоним.

Мюлер пише пиесата „Филоктет“ (Philoktet) (премиерата е през 1968 г. в Мюнхен) и превежда за режисьора Бено Бесон драмата „Едип тиранин“ (Ödipus Tyrann) от Софокъл (премиерата е през 1967 г. в Дойчес театър, Берлин). Забранената в ГДР пиеса на Хайнер Мюлер „Mauser“ има премиера през 1975 г. в САЩ и през 1980 г. в Кьолн. Пиесата „Germania Tod in Berlin“ е поставена за първи път през 1978 г. по време на Мюнхенските театрални дни, а премиерата на „Хамлетмашина“ (Die Hamletmaschine) е през 1979 г. в Париж. Пиесата „Поръчението“ (Der Auftrag) е поставена през 1982 г. в Бохум. През 1984 г. Хайнер Мюлер става член на Академията на изкуствата на ГДР. През 1988 г. е възстановено членството му в Съюза на немските писатели.

През 1990 г. град Франкфурт на Майн организира фестивала „Експеримента“ (Experimenta) в чест на Хайнер Мюлер с многобройни гостуващи постановки на пиесите му от страната и чужбина.

През 1992 г. Хайнер Мюлер поема ръководството на Брехтовия театър Берлинер ансамбъл заедно с четирима други режисьори. През 1993 г. поставя музикалната драма на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ в Байройт. Последната му постановка, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, е през юни 1995 г. в Берлинер ансамбъл, като до днес издържа повече от 400 представления[4].

Хайнер Мюлер умира на 30 декември 1995 г. в Берлин от рак на хранопровода в Берлин[5].

БиблиографияРедактиране

ПиесиРедактиране

  • 1951: Das Laken
  • 1956/57: Der Lohndrücker
  • 1957: Die Korrektur I
  • 1958: Die Korrektur II
  • 1957/58: Klettwitzer Bericht 1958 – Eine Hörfolge
  • 1958: Glücksgott
  • 1961: Die Umsiedlerin oder Das Leben auf dem Lande
  • 1958/1964: Philoktet
Филоктет и др., изд.: Народна култура, София (1989), прев. Иван Станев
  • 1963/64: Der Bau
  • 1966/67: Sophokles/Ödipus, Tyrann
  • 1968: Der Horatier
  • 1970: Mauser
  • 1970: Weiberkomödie
  • 1971: Macbeth
Макбет по У. Шекспир, изд.: Захарий Стоянов, София (2011), прев. Мирослава Кадурина
  • 1956/71: Germania Tod in Berlin
  • 1972: Zement
  • 1951/74: Die Schlacht
  • 1955/61/74: Traktor
  • 1976: Leben Gundlings Friedrich von Preußen Lessings Schlaf Traum Schrei. Ein Greuelmärchen
  • 1977: Die Hamletmaschine
Хамлетмашина, сп. Панорама, София (2001), прев. Боян Иванов
  • 1978: Bertolt Brecht/Der Untergang des Egoisten Johann Fatzer
Гибелта на егоиста Йохан Фатцер / Бертолт Брехт, изд.: Black Flamingo, София (2017), прев. Владко Мурдаров
  • 1979: Der Auftrag
Поръчението (Спомен за една революция), сп. Гестус, София (2005)
  • 1980/81: Quartett
  • 1982: Verkommenes Ufer Medeamaterial Landschaft mit Argonauten
  • 1984: Wolokolamsker Chaussee I: Russische Eröffnung
  • 1984: Anatomie Titus Fall of Rome Ein Shakespearekommentar
  • 1984: Bildbeschreibung
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee II: Wald bei Moskau
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee III: Das Duell
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee IV: Kentauren
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee V: Der Findling
  • 1995: Germania 3 Gespenster am toten Mann

ПоезияРедактиране

  • ок. 1950: Auf Wiesen grün...
По зелените поля..., стихотворения, Литературен вестник, София (1998), прев. Галена Едуардова
  • ок. 1950: Der Vater
  • ок. 1950: Der glücklose Engel
  • 1963: Neujahrsbrief 1963
  • ок. 1963: Kindheit
  • 1968: Lied vom CIA
  • 1970: Leninlied
  • 1977: Für Ekkehard Schall
  • 1986: Phönix
  • ок. 1989: Fernsehen
  • ок. 1990: Leere Zeit
  • 1992: Selbstkritik 2 Zerbrochener Schlüssel
  • 1992: Herakles 13
Херакъл, стихотворения, Литературен вестник, София (2002), прев. Явор Звънчаров
  • 1992: Gedichte 1949–1989
  • 1993: Mommsens Block
  • 1993: Senecas Tod
  • 1993: Seife in Bayreuth
  • 1994: Ajax zum Beispiel
  • 1995: Vampir

ПрозаРедактиране

  • 1951: Bericht vom Großvater
  • 1951: Der Bankrott des großen Sargverkäufers
  • 1958: Der Vater
  • 1972: Herakles 2 oder die Hydra
  • 1975/76: Todesanzeige
  • 1987: MAeLSTROMSÜDPOL
  • 1995: Traumtext Oktober 1995

Публикации, речи, есетаРедактиране

  • 1951: Das Volk ist in Bewegung
  • 1954: Nicht für Eisenbahner. Kritische Bemerkungen zu einem Heimatbuch
  • 1961: Selbstkritik Heiner Müllers
  • 1961: Grußadresse an eine Akademie
  • 1979: Fatzer ± Keuner
  • 1985: Die Wunde Woyzeck
  • 1987: New York oder Das eiserne Gesicht der Freiheit
  • 1988: Shakespeare Eine Differenz
  • 1989: 4. November 1989 Alexanderplatz Berlin/DDR
  • 1990: Deutschland ortlos. Anmerkung zu Kleist

Награди и отличияРедактиране

Постановки на пиеси от Хайнер Мюлер в БългарияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране