Иван Стойчев
Иван Киряков Стойчев е български офицер (капитан) и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
| Иван Стойчев | |
| български офицер и революционер | |
 Капитан Стойчев на 30 август 1894 г. Фото Братя Черневи, Враца | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет Национален военен университет |
| Иван Стойчев в Общомедия | |
Биография
редактиранеИван Стойчев е роден на 21 март 1867 година в Мехомия, тогава в Османската империя. На 11 октомври 1885 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва на 18 май 1889 година с 11-и випуск и е произведен в чин подпоручик.[2] Служи в Министерството на войната.[1] На 2 август 1892 е произведен в чин поручик, а през 1894 година завършва право в Софийския университет. Влиза във ВМОК като подкрепя крилото на генерал Иван Цончев. През 1900 година е произведен в чин капитан. На ІХ македоно-одрински конгрес през лятото на 1901 година е избран за член на комитета. През лятото на 1902 година на Х конгрес отново влиза в комитета.[2]
В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание, излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[3]
През пролетта на 1903 година капитан Стойчев е назначен за разложки войвода, но през лятото умира от сърдечен удар.[2][4] По време на военната си кариера служи във Военното министерство и 11-и пехотен сливенски полк.[5]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1900)
Бележки
редактиране- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 446.
- ↑ Руменин, стр. 270
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.