Иван Татарчев
Иван Николов Татарчев е български юрист, главен прокурор на България от 1992 до 1999 година.
| Иван Татарчев | |
|---|---|
| Главен прокурор на Република България | |
| Мандат | 17 февруари 1992 – 21 февруари 1999 |
| Назначен от | Желю Желев |
| Предшественик | Мартин Гунев |
| Наследник | Никола Филчев |
| Обща информация | |
| Роден | |
| Починал |
24 декември 2008 г. (на 78 г.) |
| Националност | българин |
| Университет | Софийски университет |
| Професия | юрист • адвокат • прокурор |
Портал  Правосъдие |
|
БиографияРедактиране
Иван Татарчев е роден на 29 август 1930 г. в София. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО, а чичо му е Асен Татарчев, деец на ММТРО. Другият му дядо е Иван Крафти, първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.[1]
През 1952 г. Иван Татарчев завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1956 до 1961 г. работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. От 1958 г. до 1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува.
През периода от 1966 г. до 1990 г. е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 19 февруари 1992 г. до 19 февруари 1999 г. Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.
Иван Татарчев е сменен от Никола Филчев на поста Главен прокурор на Република България.
УбежденияРедактиране
Иван Татарчев се представя като потомствен патриот и националист. По думите му неговият чичо е осъден на смърт през 1945 г. в Скопие като „великобългарски шовинист“ и той се превръща в негова „пътеводна звезда“.[2]
