Иван Татарчев
Иван Николов Татарчев е български юрист, главен прокурор на България от 1992 до 1999 година.
| Иван Татарчев | |
| български юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 декември 2008 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Главен прокурор | |
| 17 февруари 1992 – 21 февруари 1999 | |
Биография
редактиранеИван Татарчев е роден на 29 август 1930 година в София. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО, а чичо му е Асен Татарчев, деец на ММТРО. Другият му дядо Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.[1]
През 1952 година Иван Татарчев завършва право в Софийския университет. От 1956 до 1961 година работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. От 1958 година до 1961 година е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува.
През периода от 1966 година до 1990 година е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 19 февруари 1992 година до 19 февруари 1999 година Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.
Иван Татарчев е сменен от Никола Филчев на поста Главен прокурор на Република България.
Убеждения
редактиранеИван Татарчев се представя като потомствен патриот и националист. По думите му неговият чичо е осъден на смърт през 1945 г. в Скопие като „великобългарски шовинист“ и той се превръща в негова „пътеводна звезда“.[2]
Родословие
редактиране| Димитър Татарчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Татарчев | Костадина Татарчева | Андрей Татарчев (1845 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Татарчев | Михаил Татарчев (1864 – 1917) | Виктор Татарчев (? – 1937) | Христо Татарчев (1869 – 1952) | Екатерина Стрезова | Божирад Татарчев (1870 – 1940) | Георги Татарчев (1868 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светла Татарчева | Никола Татарчев (1898 – 1978) | Царева Татарчева | Асен Татарчев (1893 – 1970) | Михаил Татарчев | Христо Татарчев | Симеон Татарчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Татарчев (1930 – 2008) | Михаил Татарчев (1921 – 2007) | Филип Татарчев (1924 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
редактиране
- Всички управляващи се страхуват от прокуратурата Архив на оригинала от 2005-12-02 в Wayback Machine., интервю на Анелия Башева, в-к „Стандарт“ от 8 март 2001 г.
Бележки
редактиране- ↑ Иван Татарчев // Библиотека Омда.
- ↑ „Иван Татарчев, бивш Главен прокурор: Който не е националист“ Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine., интервю на Аделина Делийска, в-к „Атака“, 7 ноември 2005 г.