Божирад Татарчев
Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон[1], общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Божирад Татарчев | |
български лекар | |
Роден |
21 декември 1870 г.
|
---|---|
Починал | 26 октомври 1940 г.
|
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Награди | „Свети Александър“ |
Семейство | |
Баща | Андрей Татарчев |
Други роднини | Христо Татарчев (братовчед(ка)) Михаил Татарчев (братовчед(ка)) |
Божирад Татарчев в Общомедия |
Биография
редактиранеБожирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.
С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина.[2] Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.
През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.[3] Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитет[4]. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.
Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[5] На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[8] Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.[9]
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[10]
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11] През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.[12] При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.
Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.[13] Почива на 26 октомври 1940 година в София[14][15]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]
Родословие
редактиранеДимитър Татарчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Татарчев | Костадина Татарчева | Андрей Татарчев (1845 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Татарчев | Михаил Татарчев (1864 – 1917) | Виктор Татарчев (? – 1937) | Христо Татарчев (1869 – 1952) | Екатерина Стрезова | Божирад Татарчев (1870 – 1940) | Георги Татарчев (1868 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Светла Татарчева | Никола Татарчев (1898 – 1978) | Царева Татарчева | Асен Татарчев (1893 – 1970) | Михаил Татарчев | Христо Татарчев | Симеон Татарчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Татарчев (1930 – 2008) | Михаил Татарчев (1921 – 2007) | Филип Татарчев (1924 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319 – 321.
- ↑ Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
- ↑ Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294 – 295.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322 – 324.
- ↑ Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
- ↑ ДАА, Фонд № 2031К, оп.1