Божирад Татарчев

български лекар

Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон[1], общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Божирад Татарчев
български лекар
Роден
Починал
Учил вХумболтов университет на Берлин
Награди„Свети Александър“
Семейство
БащаАндрей Татарчев
Други родниниХристо Татарчев (братовчед(ка))
Михаил Татарчев (братовчед(ка))
Божирад Татарчев в Общомедия

Биография

редактиране

Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.

С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина.[2] Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.

През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.[3] Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитет[4]. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.

Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[5] На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[8] Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.[9]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[10]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11] През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.[12] При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.

Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.[13] Почива на 26 октомври 1940 година в София[14][15]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
Костадина Татарчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Екатерина Стрезова
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
 
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1921 – 2007)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 
  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319 – 321.
  4. Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  7. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83.
  8. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 386.
  9. Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.
  10. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
  11. НБКМ-БИА C VIII 38
  12. Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294 – 295.
  13. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322 – 324.
  14. Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469
  15. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
  16. ДАА, Фонд № 2031К, оп.1