Никола Филчев

Никола Филчев
	Никола Филчев
Главен прокурор на Република България
Мандат	1999 – 2006
Назначен от	Петър Стоянов
Предшественик	Иван Татарчев
Наследник	Борис Велчев
Лична информация
Роден	25 юли 1948 г. (75 г.) Варна, Народна Република България
Националност	българин
Образование	Софийски университет
Професия	юрист • прокурор
	Портал Правосъдие

Никола Филчев Борисов е български юрист, професор, Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006 година. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му като главен прокурор през 2006 г. Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.^[1]^[2]^[3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет на УНСС.^[4]

Произход и образование редактиране

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Кариера редактиране

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност. От 1977 г. е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет^[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса^[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му^[7].

След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала^[8].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.