Отваря главното меню

Проф. Никола Филчев Борисов (р. 1948) е Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (19971999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]

Никола Филчев
Prof. Filchev.png
Главен прокурор на Република България
Мандат 1999 – 2006
Назначен от Петър Стоянов
Предшественик Иван Татарчев
Наследник Борис Велчев
Лични данни
Роден
25 юли 1948 г. (1948-07-25) (70 г.)
Националност българин
Университет Софийски университет
Професия юристпрокурор
Портал Портална икона Правосъдие

Произход и образованиеРедактиране

Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.

Научна кариераРедактиране

Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.

Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].

Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. personi.dir.bg
  2. www.justice.government.bg
  3. www.mediapool.bg
  4. www.unwe.bg
  5. www.unwe.bg
  6. reporter.com.ua
  7. Финашкова, Наталия. Лицето на скандала. // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.