Иван Драсов
Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник. Народен представител в I велико народно събрание (1879). Кмет на Ловеч (1877 – 1878).
| Иван Драсов | |
| български националреволюционер, общественик и държавник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 септември 1901 г.
|
| Народен представител в: I ВНС II ОНС | |
| Иван Драсов в Общомедия | |
Биография редактиране
Иван Драсов е роден на 19 март 1848 г. в Ловеч. Баща му - Тодор Драсов е бил наследник на богатия род ловешки род Драсови, притежавал е значителен капитал и е търгувал с Виена, Будапеща и Брашов.[1]
Иван Драсов учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети апостоли“ в махала Дръстене. След неговото завършване се занимава с търговия. Сред ловешките граждани е известен с името Ваньо Терзията.
Революционна дейност редактиране
Участва активно в борбата за създаване на независима Българска църква. Деец на Ловчанското читалище „Наука“ и забележим самодеец в неговите театрални постановки.
Близък съратник и доверено лице на Васил Левски. В личния бележник на Левски е записан с името „Ваньо“. През 1869 г. в дома на Иван Драсов е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет, на което присъстват Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Анастас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Денчо Хашнов, Христо Цонев (Латинеца), Никола Сирков, Цвятко Павлов, Пано Бояджидраганов (Агопа), свещеноиконом Кръстьо Никифоров и др. Избран е за временен председател на комитета, а по-късно-за негов секретар. Член на Привременното правителство на ВРО. Революционния му псевдоним е „Афъз ефенди“, „Афъзаа“.
Иван Драсов напуска Ловеч след обира в хаджи Денчовата къща, предупреден от Али Чауш (август 1872).[2] Отива да учи в Чехия, гимназиите в Писек и Прага. Тук провежда агитационна дейност между българските ученици. Едновременно е заподозрян от турските власти за участие в революционна дейност. След завършване на образованието си се установява в Букурещ (Румъния).
Участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено на 12 август 1875 г. в Букурещ по инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов. Взема се решение за всеобщо въстание в България. Избрано и ново ръководство на БРЦК, в който влизат Христо Ботев, Иван Драсов, Христо Чобанов, Димитър Ценович и Драгой Шопов. Иван Драсов е секретар на комитета. Във връзка със Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876) развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния. Близък приятел на Христо Ботев и Панайот Хитов. Поддържа голяма кореспонденция с революционните дейци. Сътрудничи и редактира вестник „Възраждане“. В едно от своите писма Ботев излива пред него горчивината си от бездействието на тамошната емиграция:
| „ | Трябва ли да се говори, че вече не е време да стоиме със сгънати ръце и да чакаме да ни падне свободата от небето със зюмбюл? Не е ли нужно, изключително необходимо, да се сберем, колкото е възможно по-скоро, да се посъветваме, що да работим и как да работи, и да захванем да прилагаме на практика нашите решения? Това е, мислим ние, свята длъжност на сяка чиста българска душа – и кой е народен и добър, трябва да се покаже сега, в критическото положение на работите.[3] | “ |
След освобождението редактиране
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) се поставя в услуга на руското командване. След второто Освобождение на Ловеч е избран от ловешките граждани за пръв кмет на града (31 август 1877 – 30 юли 1878 г.) Полага основите на местната власт в сътрудничество с Временното руско управление.
Участва в избирането на първия български княз като народен представител от Ловеч в I велико народно събрание.Въпреки, че присъства в списъка на първото издание на Дневниците на УС, не е сигурно дали наистина е присъствал.[източник? (Поискан преди 73 дни)] Народен представител от Тетевен във II обикновено народно събрание. Активен деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Секретар на Ловешкия окръжен съвет (1880 – 1881). Окръжен управител в Берковица (1881 – 1882), Севлиево (1882 – 1883), Свищов (1883 – 1884), Търново (1884 – 1888), Варна (1899 – 1901).[4][5] Надзирател в Ловешката държавна болница (1895 – 1899). Лауреат на граждански народен орден III степен.[6]
Умира на 27 септември 1901 във Варна.[7]
Памет редактиране
Оставя личен фонд в Държавния архив, Варна (виж Ф. 690К). Неговото име носят улици в Ловеч, Варна, София и Пловдив. Днес родовата „Драсова къща“ в Ловеч е част от етнографския комплекс на Регионалния исторически музей в Ловеч.
Източници редактиране
- Урумов, И. Иван Тодоров Драсов. – В: Ловеч и Ловчанско, Печатница „П. Глушков“, кн. IV, София, 1929 – 1934.
- Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871 – 1877), колектив, Издава Главното управление на архивите при Министерския съвет, Държавна агенция „Архиви“, София, 2007, с. 1 – 3, 224 (Опит за автобиография).
- Палангурски,М. Писма на Димитър Пъшков до Иван Драсов за Учредителното народно събрание 1879 г. Епохи, Том XXVI (2018) ,Книжка / 2, с. 525-538, УИ "Св.св. Кирил и Методий", ISSN: 1310-2141.
Бележки редактиране
- ↑ Иванов, Денис. ИВАН ДРАСОВ – СЕМЕЙСТВО И РАННИ ГОДИНИ // Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 2023.
- ↑ Д.Панчовски, Последните дни на Васил Левски
- ↑ Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 07.07.1875, Христо Ботев, „Събрани съчинения в три тома“, под. ред. на Николай Жечев, изд. „Български писател“, София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.224 – 225
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр. 4
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 4, 09 февруари 1889 г., стр.2.
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 2
- ↑ Ivan Todorov Drasov