Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Шопов.

Иван Василев Шопов е български библиограф. Подготвя и обнародва в „Цариградски вестник“ (бр. 99 от 6 септември 1852) първата библиография, изработена от българин.

Иван Шопов
български библиограф
Роден
1826 г.
Починал
Научна дейност
Област Библиография
Образование Московски държавен университет
Карлов университет
Учил при Райно Попович
Публикации „Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.“
Повлиян Пьотр Кьопен, Юрий Венелин, Николай Мурзакевич, Измаил Срезневски[1] Павел Шафарик[2]

БиографияРедактиране

Роден е през 1826 година. Учи в килийното училище в родния си град, в Карлово при Райно Попович, в гръцкото търговско училище на остров Халки, в Атина (1843 г.). През 1846 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1851 г. се записва студент в Медицинския факултет в Прага.

Сътрудничи на Павел Шафарик – изследовател по история на славянските езици, фолклор, литература. Публикува в „Цариградски вестник“ (бр. 99, 6 септември 1852 г.) „Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.“, който излиза и като самостоятелно издание. Притежава една от най-богатите частни библиотеки през Възраждането.

Самоубива се в Прага.

БележкиРедактиране

  1. Никола Трайков. Писма до Раковски. София: Изд. на БАН, 1952. Четиримата са назовани „предтечи и учители на първия българин-библиограф Иван Василев Шопов“.
  2. „Това твърдение датира от 1872 г. и е изказано за първи път от внука на Шафарик – Константин Й. Иречек. В предговора на своя труд „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“ той пише, че несъмнено Шопов е подготвил своя списък по „приканвание Шафариково“, т.е. че идеята за съставянето на библиографията принадлежи на чешкия славист. Безсъмнените заслуги на Шафарик се заключават в приноса му за завършването на библиографията, а не по отношение на идеята за съставянето ѝ.“ Виж Донка Боянова, „Национална библиография до Освобождението“ (2001), literatura.dokumentite.com.

Външни препраткиРедактиране