Игор Заседа
Игор Иванович Заседа (на украински: Ігор Іванович Засєда) е украински съветски журналист, писател и плувец-олимпиец.
| Игор Иванович Заседа Засєда Ігор Іванович | |
| украински съветски журналист, писател и спортист (плувец) | |
| Роден |
12 септември 1932 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Киев, Украйна |
| Националност | украинец |
| Спортна кариера | |
| Спорт | плуване |
| Постижения | бронзов медал на първенството на СССР на 200 m бруст (1956) 5-о място на XVI летни олимпийски игри на 200 m бруст (1956) |
| Семейство | |
| Баща | Иван Федорович |
| Майка | Глафира Пилипивна |
| Съпруга | Людмила |
| Деца | Олексий и Юрий |
Състезава се в дисциплината 200 m бруст на XVI летни олимпийски игри през 1956 година в Мелбърн и завършва на 5-о място[1].
Биография
редактиранеЗаседа е роден на 12 септември 1932 година в сгт. Буди, Харковска област, Украинска ССР, в семейството на инженер и учителка. Баща му почива през 1950 година, а майка му – през 1951 година. Живее в Мариупол и се мести в Киев, където завършва „Журналистика“ в университета „Тарас Шевченко“ през 1956 година.
Тренира плуване в киевски клубове – в студентския „Буревестник“ и после в „Локомотив“. Печели бронзов медал на 200 m бруст на Всесъюзното първенство на Съветския съюз през 1956 година, завършва 5-и в същата дисциплина на XVI летни олимпийски игри в Мелбърн през същата година[2][3][1][4][5].
Работи като началник на отдел в „Работнически вестник“ („Рабочая газета“ / „Робітнича газета“) от септември 1957 година. Става член на Националния журналистически съюз през 1958 година. Работи в редакцията на „Ранок“ от юни 1971 година. През септември 1974 година става кореспондент на московската агенция „Новости“. През 1986 година като журналист отива на мястото на Чернобилската авария и взема интервю от академик Евгений Велихов – първия материал за аварията, публикуван на 5 континента, но не и в Съветска Украйна. Докато събира материали в района на аварията, получава висока доза радиация (колата му е унищожена и изхвърлена поради високи нива на радиация), което води до продължителна болест и смъртта му на 5 ноември 2005 година[3][1][3][4].
Заседа е сред организаторите на движението на плувците-ветерани в Съветския съюз и участва от първото всесъюзно първенство през 1989 година. Печели общо 4 национални титли и поставя 2 всесъюзни рекорда – на 50 m (1989), 100 m (1990) и 200 m (1990, 1991) бруст[2].
От декември 1991 година е главен редактор на „Стадион“ (Стадіон). От 1992 година е президент на Киевския журналистически съюз. През май 1994 г. става главен редактор на „Какво следва“ (Що далі) и „Пресклуб“ (Прес-клуб).
Заседа е автор и съавтор на 30 книги, включително 5 романа, някои от които са преведени на редица езици[3][1][4].
Удостоен е с почетното звание „Заслужил журналист на Украйна“ (1981), награден е с ордена „За заслуги“ III степен (1999) и е майстор на спорта от международен клас[4][5].
Избрана библиография
редактиране- Игорь Иванович Заседа. Граница откроеця в полночь: повести. Молодь, 1963.
- Vtecha: povistʹ. Politvydav Ukrainy, 1970.
- Eta sčastlivaja žažda pobedy: rasskazy ob olimpijskich čempionach. Molod, 1978.
- Igorʹ Zaseda. The Sporting Ukraine. Ukraina Society, 1979.
- Igor' Ivanovič Zaseda. Zdravstvuj, Olimpiada-80!. Izdatel'stvo „Zdorov'â“, 1980.
- Игорь Заседа. Лед и пламень Лейк-Плэсида. Здоров'я, 1981.
- Однополчане: рассказы о солдатском подвиже. Изд-во худож. лит-ры „Днипро“, 1982.
- Igor' Zaseda. Sowjetukraine: Körperkultur und Sport. Verlag für Politische Literatur der Ukraine, 1984.
- Orli︠a︡ta partizanskikh lesov: ocherki. Veselka, 1984.
- Игорь Заседа. Столкновение: повесть и рассказы. Изд-во ЦК ЛКСМУ „Молодь“, 1987.
- Игорь Заседа. Из загранкомандировки не возвратился: роман. Молодь, 1988. ISBN 978-5-7720-0256-8.
- Стальные парни: повесть о пережитом. Днипро, 1988.
- Igorʹ Zaseda. Valentina Shevchenko. Novosti Press Agency Pub. House, 1990.
- Игорь Заседа. Тайна дела но. 963: роман. Молодь, 1991. ISBN 978-5-7720-0533-0.
- Slovo—Dusha Nasha. Вид-во „Преса України“, 1999. ISBN 978-966-7084-36-3.
Семейство
редактиранеСъпруга – Людмила. Двама сина – Олексий (1955) и Юрий (1962).
Източници
редактиране- ↑ а б в г Ihor Zaseda // www.sports-reference.com. Sports Reference LLC. Архивиран от оригинала на 2012-11-13. Посетен на 30 април 2015. (на английски)
- ↑ а б Сильнейшие спортсмены СССР наши коллеги по движению „Мастерс“: Д-К // www.swimmingmasters.ru. Swimmingmasters.ru. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 30 април 2015. (на руски)
- ↑ а б в г Заседа Игорь // www.ussr-swimming.ru. плавание в СССР. Посетен на 30 април 2015. (на руски)
- ↑ а б в г Седых, Юрий. Отложенная партия // www.day.kiev.ua. ООО „УКРАИНСКАЯ ПРЕСС-ГРУППА“, 13 декември 2005. Посетен на 30 април 2015. (на руски)
- ↑ а б Засєда Ігор Іванович // static.rada.gov.ua. Посетен на 30 април 2015.