Изар (на немски: Isar) е река в Австрия (провинция Тирол) и Германия (провинция Бавария), десен приток на Дунав. Дължина 292 km, площ на водосборния басейн 8965 km²[1].

Изар
Isar
Река Изар североизточно от Мюнхен
Река Изар североизточно от Мюнхен
47.3683° с. ш. 11.4993° и. д.
48.8032° с. ш. 12.9762° и. д.
Местоположение в Австрия и Германия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Австрия
Тирол
 Германия
Бавария
Дължина292 km
Водосб. басейн9965 km²
Отток185 (устие) m³/s
Начало
Мястохр. Карвендел, Австрия
Координати47°22′05.88″ с. ш. 11°29′57.48″ и. д. / 47.3683° с. ш. 11.4993° и. д.
Надм. височина1948 m
Устие
МястоДунавЧерно море
Координати48°48′11.52″ с. ш. 12°58′34.32″ и. д. / 48.8032° с. ш. 12.9762° и. д.
Надм. височина309 m
Изар в Общомедия
Схематична картана течението на река Изар, отразено със син цвят
Схематична картана течението на река Изар, отразено със син цвят

Географска характеристика

редактиране

Река Изар води началото си на 1948 m, от хребета Карвендел (част от Тиролските Алпи, в северната част на провинция Тирол, Австрия, на 12 km северно от град Инсбрук. На територията на Австрия тече в зяпядня посока, а при австрийското градче Шарниц завива на север и навлиза на територията на Германия, провинция Бавария. Тук в началото тече на север, след селището Крюн – на изток-североизток, след изтичането си от язовира Силвенщайнзе – отново на север, а от град Фрайзинг до устието си – в североизточна посока. До град Бад Тьолц Изар тече през Тиролските Алпи и е типична планинска река с дълбока и тясна долина и бързо течение. След това преминава през Швабско-Баварското плато, където долината ѝ се разширява и изплитнявау а течението ѝ се успокоява. Влива се отдясно в река Дунав, при нейния 2282 km (от устието), на 3 km южно от град Дегендорф, в провинция Бавария[1].

На изток и юг водосборният басейн на Изар граничи с водосборните басейни на реките Филс и Ин (десни притоци на Дунав), а на запад и северозапад – с водосборните басейни на реките Лех, Гросе Лабер, Клайне Лабер и Айтерах (десни притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Изар възлиза на 8965 km² (1,1% от водосборния басейн на Дунав). Основни притоци: леви – Яхен (23 km), Лойзах (113 km), Моозах (50 km), Ампер (168 km); десни – Рис, Земпт (46 km)[1].

Изар има ясно изразено пълноводие през късната пролет и ранното лято в резултат от топенето на снеговете в Алпите, а през зимата силно намалява. Често явление през лятото са епизодичните прииждания на реката в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в устието 185 m³/sec[1].

На австрийска територия единственото селище по течението на реката е градчето Шарниц (провинция Тирол), а на германска територия – градовете Бад Тьолц, Мюнхен, Фрайзинг, Ландсхут и Динголфинг. По течението на реката е изградена каскада от ВЕЦ-ове с обща мощност над 150 хил.квт, които задоволяват под 1% от потреблението на ток в Бавария. Река Изар няма транспортно значение, тъй като в никоя част не е плавателна. В миналото, преди развитието на железопътната мрежа, по нея се е транспортирал дървен материал и други стоки от Бад Тьолц през Мюнхен до Дунав. На брега на реката са разположени и двата реактора на АЕЦ „Изар“, които произвеждат ток, покриващ около 40% от нуждите на Бавария. По този начин реката индиректно подпомага производството на електроенергия.

Историческа справка

редактиране

През 1154 г. Ото Фрайзингски установява контрол над търговията със сол, добивана в Райхенхал, тъй като моста на река Изар при Оберфьоринг (днес в Мюнхен) е под негово управление. Вследствие на конфликт с херцога на Бавария, Хайнрих Лъв, мостът е подпален, а Хайнрих Лъв построява нов мост по-надолу по течението на реката, който търговците са задължени да ползват. [2]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Изар, т. 10, стр. 49
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 14 – 15.