Ин (на немски: Inn; на латински: Aenus) е река в Швейцария (кантон Граубюнден), Австрия (провинция Тирол) и Германия (провинция Бавария), десен приток на Дунав. Дължината ѝ е 517 km, а площта на водосборния ѝ басейн – 26 134 km².[1]

Ин
Inn
Река Ин в района на град Куфщайн
Река Ин в района на град Куфщайн
46.4168° с. ш. 9.6763° и. д.
48.5729° с. ш. 13.4784° и. д.
Местоположение в Австрия и Германия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Швейцария
Граубюнден
 Австрия
Тирол
 Германия
Бавария
Дължина517 km
Водосб. басейн26 134 km²
Оттокок. 800 (устие) m³/s
Начало
Мястоез. Лунгензе, Швейцария
Координати46°25′00.48″ с. ш. 9°40′34.68″ и. д. / 46.4168° с. ш. 9.6763° и. д.
Надм. височина2491 m
Устие
МястоДунавЧерно море
Координати48°34′22.44″ с. ш. 13°28′42.24″ и. д. / 48.5729° с. ш. 13.4784° и. д.
Надм. височина293 m
Ин в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Ин
Карта на водосборния басейн на река Ин

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Река Ин води началото си от езерото Лунгинзе, разположено на 2491 m н.в., в южната част на Ретийските Алпи, в южната част на кантона Граубюнден, Швейцария. След това последователно протича през Зилското езеро (на 1800 m н.в.) и езерото Силваплана (на 1790 m) и продължава в североизточна посока през красивите планински долини Горен и Долен Енгадин. Между швейцарското село Мартина и австрийското Шалки на протежение от 6 km служи за граница между Швейцария и Австрия, след което окончателно навлиза на австрийска територия (провинция Тирол). Тук реката запазва своето северизточно направление, като в по-голямата си част тече в дълбока трогова долина в началото между Лехталските Алпи на север и Ецталските и Щубайските Алпи на юг, а след това между хребета Карвендел на север и Тунските и Кицбюлските Алпи на юг. След град Куфщайн завива на север, на протежение от 13 km е гранична река между Австрия и Германия, след което навлиза на германска територия (провинция Бавария). При град Розенхайм Ин окончателно напуска планините, постепенно завива на североизток и пресича югоизточната част на Швабско-Баварското плато, където долината ѝ се разширява и изплитнява. При германското село Бергам Ин получава отдясно най-големия си приток река Залцах и оттук до устието си служи за граница между Германия и Австрия. Преди устието си с къс пролом преодолява югоизточната част на възвишението Баварски лес, след което в източната част на германския град Пасау се влива отдясно в река Дунав при нейния 2225 km, на 293 m н.в.[1]

Водосборен басейн, притоци

редактиране

На изток водосборният басейн на Ин граничи с водосборните басейни на реките Ашах, Инбах, Траун и Енс (десни притоци на Дунав), на югоизток – с водосборния басейн на река Драва (десен приток на Дунав), на юг – с водосборните басейни на реките Адидже и Ада (от басейна на Адриатическо море), на запад – с водосборния басейн на река Рейн, а на северозапад – с водосборните басейни на реките Лех, Изар и Филс (десни притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Ин възлиза на 26 134 km² (3,2% от водосборния басейн на Дунав). Разпределението на водосборния басейн на реката по държави е както следва: Австрия (16 130 km², 61,72%), Германия (8061 km², 30,84%), Швейцария (1698 km², 6,46%), Италия (254 km², 0,97%).

Основни притоци: леви – Зана (53 km), Мангфал (58 km), Изен (76 km), Рот (111 km); десни – Ецталер Ахе (67 km), Цилер (56 km), Алц (150 km), Залцах (225 km).[1]

Хидроложки показатели

редактиране

Ин има ясно изразено пролетно и лятно в резултат от топенето на снеговете в Алпите и есенно-зимно маловодие. Средният годишен отток в устието на реката е около 800 m³/sec, а максималният – 7000 m³/sec.[1]

Средномесечен годишен отток (m³/sec) на река Ин при Пасау[2]
Години 1921/2006

Стопанско значение, градове

редактиране

Река ин е плавателна за плиткогазещи съдове в долното си течение, до устието на река Залцах. В миналото, преди развитието на железопътната мрежа, по нея се е транспортирал дървен материал и други стоки. В Австрия и Германия по течението ѝ е изградена каскада от ВЕЦ-ове със средно годишно производство на електроенергия от 3,9 млрд. квт/ч.[1]

По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете:

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране