Тази статия е за селото в Ресенско, Северна Македония. За обезлюденото помашко село в Драмско, Гърция вижте Избища (Драмско).

Избища (на македонска литературна норма: Избишта) е село в община Ресен, Северна Македония.

Избища
Избишта
— село —
Изглед към селото.
Изглед към селото.
41.1339° с. ш. 21.0047° и. д.
Избища
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина1075 m
Население176 души (2002)
Пощенски код7320
МПС кодВТ
Избища в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено северно от град Ресен, в прохода разделящ Плакенската планина и Изток планина, като през същия проход преминава главната пътна артерия свързваща Охрид с Преспанското поле.

В XIX век Избища е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Избища има 232 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Избища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Избища има 256 българи екзархисти.[3]

По време на сражение между чети на ВМОРО и турска войска и башибозук на 18 и 19 януари 1903 година двама местни жители са убити, а след края на битката селото е ограбено.[4][5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Избища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 176 жители, от които:[7]

Националност Всичко
северномакедонци 174
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
 
Паметник в селото, посветен на Илинденското въстание
Родени в Избища
Свързани с Избища
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  4. Въстаническото движение въ югозападна Македония (до 1904 г.). По спомени на Славейко Арсовъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга I, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 66.
  5. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 81, 93.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225 и 849.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007