Избища (Драмско)
Тази статия е за обезлюденото помашко село в Драмско, Гърция. За селото в Ресенско, Република Македония вижте Избища (община Ресен).
Избѝща (на гръцки: Αγριοκερασιά, Агрокерасия, катаревуса Αγριοκερασέα, Агрокерасеа, до 1927 година Ίζμιστα, Измиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.
| Избища Αγριοκερασιά | |
  Избища  Избища  Избища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 700 m |
География редактиране
Селото е разположено почти на самата граница с България на надморска височина от 700 m[2] и отстои на около четири километра южно от Годешево по съществуващите черни пътища. На запад граничи с река Места и Ракищен, на юг с Витово, на изток с река Доспат, на север с Годешево.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името Избища е от изба, старобългарското истба и е свързано с географския ареал. Сравними са ресенското село Избища, сръбските Избица и Избице и чешкото Избице (Jizbice).[3]
Античност редактиране
Източно от селото в местността Градѝще или Циро̀паль има останки от стари зидове, останки от римска крепост, контролирала входа към Никополис ад Нестум от юг.[4]
В Османската империя редактиране
В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Избища (Избище) е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства; немюсюлмани: 50 домакинства, неженени - 7, вдовици - 3.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Избища (Избище) са регистрирани мюсюлмани: 35, [до края на реда нечетлив текст].[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Избища (Избище) с мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 67 домакинства, неженени - 12; вдовици - 4.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Избища както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 10 неженени; немюсюлмани - 28 семейства, 24 неженени и 2 вдовици.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Избища (Избище) са зачислени 32 мюсюлмански домакинства, като 1 е на спахия на тимар и едно е на сеид (потомък на Мохамед от дъщеря му Фатима).[9]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 50 | 7 | 3 | 2 | - | 62 |
| 1530 | 67 | 12 | 4 | 5 | - | 88 |
| 1569 | 28 | 24 | 2 | 14 | 10 | 78 |
| 1723 | - | 32 | 32 | |||
В XIX век Избища е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Избище (izbischté) е посочено като село с 68 домакинства и 190 жители помаци.[10] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Избища е помашко селище. В него живеят 440 българи мохамедани[11] в 60 къщи.[12] Според Стефан Веркович към края на XIX век Избища има помашко мъжко население 214 души, което живее в 68 къщи.[13]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската екзархия, към края на 1912 и началото на 1913 година в Избища живеят 126 семейства или общо 584 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Избища (Ίσμπιστα) живеят 650 души.[14] През 1920 година в селото са преброени 584 жители.[2]
В 1923 година Избища има 100 къщи с 580 души.[4] В същата година селото жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени 37 гръцки семейства със 126 души - бежанци от Турция.[15] През 1927 година, името на селото е сменено от Избища (Ίζμιστα) на Агриокерасия (Αγριοκερασιά),[16] което означава „вишна“. В 1928 година жителите на селото са 166, а през 1940 година - 160. Селото е отново обезлюдено в по време на Гражданската война в Гърция, след която не е обновено.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 650[2] | 584[2] | 166[2] | 160[2] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 165. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 127.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 108-109.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 581-583.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246-247.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012