Извор махала
Изво̀р махала̀ е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.
| Извор махала | |
  Извор махала  Извор махала | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 38 души[1] (15 март 2024 г.) 1,49 души/km² |
| Землище | 25,716 km² |
| Надм. височина | 320 m |
| Пощ. код | 3821 |
| Тел. код | 0938 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 32439 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Кула Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
История
редактиранеСелото възниква с обособяването на отдалечена махала на голямото село Велики Извор, което от своя страна е основано в края на XVIII или началото на XIX век от преселници от тетевенското село Голям извор, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Първи май“, именувано в чест на Деня на труда. През лятото на 1950 година 104 души подават заявления за напускане на ТКЗС. Това предизвиква намесата на околийските власти и чистка сред местните комунистически активисти, като е уволнено цялото ръководство на ТКЗС, партийния секретар на селото и общинските чиновници.[3]
Новият партиен секретар Йончо Пуйков организира изселването от селото на собствените си родители, заможни селяни, обявени за „кулаци“. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са изпращани на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом.[4]
Жителите на Извор махала се включват особено масово в Кулските събития през март 1951 година. Както в повечето села в района, те нападат ТКЗС-то и си връщат събраните там животни и инвентар. В отговор властите вземат като заложници четирима старци, след което жени от селото провеждат седящи стачки с искане за освобождаването им. През следващите месеци десетки комунистически „агитатори“ от Кула и Видин се опитват да възстановят стопанството, принуждавайки хората да оттеглят молбите си за напускане. Двама от арестуваните старци са осъдени на показен процес и лежат половин година в затвора. През този период 7 семейства (19 души) от селото са принудително изселени, други 35 преминават през арести, затвори и лагери.[5]
През лятото на 1952 година седем души от селото са осъдени за подпомагане на горяните.[6]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 98 | 100,00 |
| Българи | 98 | 100,00 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
редактиранеВ землището на селото се намира защитена местност „Връшка чука“.[8]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
- ↑ Груев 2009, с. 124, 141.
- ↑ Груев 2009, с. 170, 173.
- ↑ Груев 2009, с. 196, 205 – 206.
- ↑ Груев 2009, с. 239.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Защитена местност „Връшка чука“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 4 юни 2015.
Цитирани източници
редактиране- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
