Отваря главното меню
Дискретен модел на част от географска местност: Контурните линии са в бяло и червено

Контурната линия, наричана още изолиния, е крива свързваща точки с едни и същи конкретни стойности представяща функция на две променливи. Представката изо- (на старогръцки: ισος) означава равно.

Терминът се използва в различни области, като чрез изобразяване на характерните особености на едно явление обуславяно от две променливи, нагледно и образно в една равнина се показва връзката между тези величини. Пример за това е топографската карта или нейния по-елементарен вариант – контурната карта за учебни цели. Там се използват контурни линии за ситуацията върху земната повърхост и хоризонталите (наричани понякога височинни линии), съединяващи точки с еднаква височина като показват падини и хълмове както и стръмност на склонове.

Освен в картографията изолиниите се използват и за документиране на редица скаларни физични величини или отделни компоненти от векторни величини. С това се изобразяват структурата на някакво явление или процес като например атмосферно налягане, диаграма на излъчване и напрегнатостта на електромагнитното поле на радио или телевизионен предавател, при научни изследвания и др. Всяка от науките използващи подобно графично изобразяване използва свой специфичен термин за използваните контурни линии с представката изо- и термин отразяващ характера на изобразената величина (например: изотерма, изохора, изобара, изоглоса и т.н.).

Градиентът на функцията винаги е перпендикулярен на контурните линии. Когато контурните линии се сгъстяват градиента се увеличава (промяната е по-голяма).

Радиална компонента на магнитното поле около специфичен проводник

Вижте същоРедактиране