Изпълнителният лист е писмена заповед на съда за принудително изпълняване на съдебно решение или на друг, определен от закона акт.[1] Представлява официален документ, издаден от съда, с който се удостоверява, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право (притезание) срещу посочения длъжник. Едновременно с това се разпорежда на съдебен изпълнител (държавен или частен) да предприеме изпълнителни действия, поискани от кредитора.

Изпълнителен лист. Княжество България, 1898 г.

Уредба редактиране

Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в членове 405 – 425 от Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.); в предходен ГПК (Обн. 1952 г.) – от чл. 237 до чл. 255.

Начало на производството редактиране

Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в закона актове.[2]

Първообраз, препис и дубликат на изпълнителен лист редактиране

Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.[3]

Не могат да се издават нотариални преписи на изпълнителен лист.

Заповед за изпълнение въз основа на документ редактиране

Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: акт на административен орган; нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи; документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка; извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи; извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи; договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите; други.[4]

Незабавно изпълнение редактиране

Когато със заявлението до съда е представен документ по Заповед за изпълнение въз основа на документ, например нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.[5]

В книжовния език редактиране

Паскалев не изплащаше полиците и Популярната банка беше извадила изпълнителни листове за тях. – Ал. Спасов, С, 78.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. „Изпълнѝтелен, изпълнителен лист (юрид.)“, Речник на българския език, Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките
  2. Чл. 405 ГПК
  3. Членове 408 и 409 от Гражданския процесуален кодекс
  4. Чл. 417 ГПК
  5. Чл. 418 ГПК