Отваря главното меню

Източноказахстанска област

Източноказахстанска област (на казахски: Шығыс Қазақстан облысы; на руски: Восточно-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 283 226 km² (3-то място по големина в Казахстан, 10,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 378 527 души[1] (3-то място по население в Казахстан, 7,51% от нейното население). Административен център град Уст Каменогорск. Разстояние от Нурсултан до Уст Каменогорск 1026 km.

Източноказахстанска област
Шығыс Қазақстан облысы
      
Герб
Wost-Kzl obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Уст Каменогорск
Площ 283 226 km²
Население (2019) 1 378 527 души
4,87 души/km²
Райони 15 + 4
Губернатор Даниал Ахметов
Източноказахстанска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Най-старият град в Източноказахстанска област е град Семей утвърден за град през 1782 г. под името Семипалатинск. През 1720 г. е основана крепостта Уст Каменная. Възникналото край нея казашко селище се превръща в станица, която през 1868 г. е преобразувана в град Уст Каменогорск. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Ридер, от 1941 до 1997 г. Лениногорск) до 1963 г. (Шар). Източноказахстанска област е образувана на 10 март 1932 г. с областен център град Семипалатинск. На 14 октомври 1939 г. от западните райони на областта се образува Семепалатинска област с център град Семипалатинск, а град Уст Каменогорск става център на Източноказахстанска област. На 3 май 1997 г. Семипалатинска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Източноказахстанска област.

Географска характеристикаРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Източноказахстанска област заема най-зточната част на Казахстан. На север граничи с Алтайски край и Република Алтай на Русия, изток – със Синдзян-уйгурски автономен регион на Китай, на юг – с Алматинска област, на запд – с Карагандинска област и на северозапад – с Павлодарска област. В тези си граници заема площ от 2283 226 km² (3-то място по големина в Казахстан, 10,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 750 km, ширина от север на юг 600 km.[2][3]

РелефРедактиране

Източноказахстанска област има разнообразен релеф, на изток предимно планински и силно пресечен, а на запад хълмист и равнинен. Дяснобрежието на река Иртиш е заето от хребети, плата и междупланински котловини на планината Алтай, прорязани от дълбоки речни долини. Най-големите височини са на североизток в Катунския хребет (връх Белуха 4506 m (49°48′25″ с. ш. 86°25′23″ и. д. / 49.806944° с. ш. 86.423056° и. д.). Хребетите на Руден АлтайУбински, Ивановски и Улбински превишанат 2000 m, а хребетите на Южен АлтайКурчумски, Саримсакти, Наримски, Южен Алтай и др. превишават 3000 m. Във всички тях има множество ледници. Южно от Алтай се простира обширната Зайсанска котловина, ограничена от юг от планините Тарбагатай (връх Тастау 2992 m) и Саур.[2]

Голяма част от западните райони на областта (бившата Семипалатинска област) е заета от източните разклонения на Казахската хълмиста земя, в която от северозапад на югоизток се простира ниския хребет Чингизтау (1100 – 1300 m), преминаващ на изток в планината Тарбагатай. На североизток Казахската хълмиста земя е ограничена от Калбинския хребет и западната част на Зайсанската котловина с езерото Зайсан. Крайната северозападна част на областта (на север от река Иртиш) е заета от Прииртишката равнина с височина 200 – 300 m.[3]

КлиматРедактиране

Климатът е рязко континентален, с продължителна и студена зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура в равнинните части от -12,8°С на юг до -16,9°С на север и до -26°С на изток в затворените планински котловини. Средната юлска температура се колебае от 19,6°С на север до 23,8°С на югоизток. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 350 – 380 mm на североизток до 250 – 300 mm на югоизток (в Зайсанската котловина падат до 129 mm), а по западните склонове на алтайските хребети се увеличават до 1000 – 1500 mm. Максимумът на валежите е в края на пролетта и началото на лятото. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 169 – 176 денонощия на северозапад до 190 – 198 денонощия на югоизток. Обилните валежи заедно с продължителния вегетационен период в предпланинските райони дава възможност за развитие на земеделието без използване на напояване.[2][3]

ВодиРедактиране

В източната част на Източноказахстанската област речната мрежа е гъста, а в западната и югозападната – значително разредена. Главната река е Иртиш, която пресича североизточната и северната част на областта от югоизток на северозапад. Основните ѝ притоци са: Курчум, Нарим, Бухтарма, Улба, Уба, Кокпекти, Шар, Къзълсу, Мукър, Шаган и др. В южната част на областта текат реките: Баканас, Аягуз и др. от басейна на езерото Балхаш; Каракол, Урджар, Емел и др. от басейна на Алаколските езера. В източната част подхранването на реките е снежно и ледниково-снежно, а в останалите райони – предимно снежно. На територията на областта са разположени няколко големи сладководни и солени езера: Зайсан (превърнато в голямо водохранилище), Маркакол, Сасъккол (и трите сладководни), Алакол и Жаланашкол (солени).[2][3]

Почви, растителност, животински святРедактиране

В зависимост от почвената и растителната покривка територията на Източноказахстанска област може условно да се раздели на две обособени части – източна и западна.

В източната част за почвената и растителната покривка е характерна вертикалната зоналност. В предпланинските равнини северно от река Иртиш са развити коилово-тревисти степи върху черноземни почви, а южно, на левия бряг на Иртиш, преобладава коилово-типчакова растителност върху тъмнокафяви почви. В Зайсанската котловина е развита коилово-типчакова растителност върху светло кестеняви почви и пелиново-биюргунова растителност върху кафяви почви, като се срещат и петна със солонци и солончаци. Централната част на котловината е заета от големи пясъчни масиви. Най-долният горски пояс е зает от планински степи, нагоре следва планинско-горският пояс, съставен от бреза, осика, топола, ела, смърч, лиственица, кедър. На височина 2000 – 3000 m са разположени субалпийски и алпийски пасища. Най-богат животински свят има в горския пояс (светъл пор, язовец, белка, марал (в горното течение на река Бухтарма). Река Иртиш, езерото Зайсан и планинските реки са богати на различни видове риби.[2]

В западната част за почвената и растителната покривка е характерна хоризонталната зоналност. Северните райони на западната част са заети от тревисти степи, развити върху тъмно кестеняви почви и това е основният район на областта с неполивно земеделие. Тук има обширни пясъчни масиви с дълги пояси от борови гори, а по заливната тераса на река Иртиш – ливади и пасища в съобщества от топола, офика, върба. На юг следват пелиново-тревисти степи върху светло кестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Най-на юг са развити пелинови и пелиново-солянкови пустини върху сиви и кафяви почви, а в Алаколската котловина има обширни пространства заети от пясъци, солонци и солончаци. В Калбинския хребет, Чингизтау и Тарбагатай от 500 – 600 m нагоре има тревисто-храстови степи, след това редки горички от бреза и осика върху планински кестеняви и планински черноземни почви, преминаващи в Тарбагатай в тревисти пасища, развити върху планинско-ливадни почви. Степите се обитават предимно от гризачи: червенобузест лалугер, степна и полска мишка, хамстер, заек, а също вълк, лисица, степен пор, язовец, сайга и др. Птичият свят е представен от дропла, различни видове чучулиги и др. и много влечуги – гущери, змии. В боровите гори край Иртиш се срещат белка, хермелин, невестулка, а в Тарбагатай и Калбинския хребет, – мечка, сив мармот, норка, рис, сърна, глиган. Покрай водните басейни гнездят множество прелетни птици – гъски, патки и др. [3]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Източноказахстанска област област е наброявало 1 378 527 души (7,5% от населението на Казахстан). Гъстота 4,86 души/km². Етнически състав: казахи 60,56%, руснаци 36,02%, татари 1,18%, немци 0,95% и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Източноказахстанска област се дели на 15 административни района, 10 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение, 24 селища от градски тип и 5 градски района (2 района в Уст Каменогорск и 3 района в Семей).

 
Административно-териториално деление на Източноказахстанска област и относителен дял на казахи и руснаци по райони
Административно-териториално деление на Източноказахстанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Уст Каменогорск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Курчатов 110 12 408 гр. Курчатов 12 408 300
2.Ридер 78 ? гр. Ридер 57 107 121 Улба
3.Семей 237 ? гр. Семей 323 138 261 Шаган, Шулбинск
4.Уст Каменогорск 540 ? гр. Уст Каменогорск 343 779 -
Административен район
1.Абайски район 20 093 14 418 с. Карааул 5 407 449
2.Аягозски район 49 558 72 695 гр. Аягоз 9 849 307 Актогай
3.Бескарагайски район 11 400 18 689 с. Бескарагай 4 379 318
4.Бородулихински район 6 990 35 925 с. Бородулиха 4 515 212 Жезкент
5.Глубоковски район 7 300 61 948 сгт Глубокое 9 652 24 Алтайски, Белоусовка, Верхнеберезовски, Карагужиха
6.Жармински район 22 600 38 048 с. Калбатау 9 852 115 гр. Шар, Ауезов, Жангизтобе, Жарма, Суъкбулак
7.Зайсански район 10 500 36 979 гр. Зайсан 16 251 455
8.Алтайски район 10 500 66 374 гр. Алтай 36 116 185 гр. Серебрянск, Зубовск, Новая Бухтарма, Октябърски, Прибрежни
9.Катон-Карагайски район 13 167 23 141 с. Улкен-Нарин 4 392 268
10.Кокпектински район 14 575 28 260 с. Кокпекти 4 189 202
11.Куршимски район 23 200 24 343 с. Куршим 7 287 280
12.Тарбагатайски район 23 732 38 852 с. Аксуат 4 901 350
13.Улански район 9 610 39 178 сгт Касим Кайсенов 3 966 15 Асубулак, Белогорски, Огневка,
14.Урджарски район 23 400 73 760 с. Урджар 13 102 478
15.Шемонаихински район 4 000 43 736 гр. Шемонаиха 18 211 130 Первомайски, Уст Таловка

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране