Илия Христович е габровски просветител, преводач, общественик и брат на героя Иван Попхристов

Илия Христович
български учител, преводач и общественик
Роден
1830 г.
Починал
1882 г. (52 г.)

Биография редактиране

Роден през 30-те години на XIX век в Габрово.

Първоначалното си образование получава в родния си град. Печели априловска стипендия за прилежност в ученето и заминава за Русия. В Одеса се запознава с Васил Априлов и му обещава, че след като се дипломира ще стане учител като първите априловски възпитаници Иван Грудов и Тодор Бурмов.

Заминава за Киев, където учи в средното отделение на Духовната семинария, след това продължава образованието си в Духовната академия.

Наред със знанията от Духовната академия проявява силен интерес към родния си град. Често пъти е молил своя учител Цветко Самарджиев да му праща материали за Габрово, с които да запознае руските среди с града.

На 2 април 1862 г. Илия Христович пристига в Габрово и е назначен за главен учител.

Постижения редактиране

  • Усилено работи за възобновяване на училищните традиции, завещани от Тодор Бурмов.
  • Благодарение подкрепата на еснафите в града успява да реформира Габровските училища – частните прави общински, издейства издръжка за училищата от махалите, нарежда преподаването в началните училища да става по обща програма и под общ надзор на главното училище, на което е бил директор.

Изпълнен с младежки стремеж по-скоро да подобри училищата извършва една прибързана постъпка - уволнява дългогодишния и многозаслужил учител Цвятко Недев. Това му създава големи неприятности породени от чорбаджиите. Те успяват да му отмъстят като правят донос срещу него и той е хвърлен в затвора в Търново за кратко време /20 декември 1865/. На 15 май 1867 г. чорбаджиите повторно успяват да го наклеветят. Той е интерниран в Русе. Там става учител под гаранцията на българското училищно настоятелство.

През 1869 г. се премества в гр. Свищов. Там пред училищното настоятелство прави предложение за снабдяване на училището с физически кабинет. Предлага също приказките, които се разказват в читалището „да се оставят в неговия архив, като по-добрите от тях да се печатат в края на годината“.

През 1870 – 1872 г. Илия Христович отново става учител в класното училище в Габрово.

Неговият принос се състои в следното:

  • Способства за даване на театрални представления;
  • Пише статии във вестниците и списанията;
  • Превежда басните на Крилов;
  • Започнал е да издава духовно неделно списание „Възкресник“ /1875/, но е излязъл само един брой;
  • След Габровското въстание на 29 юли 1876 г. Илия Христович подготвя изложение, в което разказва за турските „золуми“ и за патилата на населението от Габровско. В същия ден през града минава английския кореспондент Макгахън и се запознава с подготвените материали.

Умира през 1882 г.

Източници редактиране

  • Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово – исторически приноси“, Габрово, 1934/1996 г., с. 686 – 689