Илия Чолаков
Илия Николов Чолаков е български военен деец, полковник.[1]
| Илия Чолаков | |
| български офицер | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 септември 1916 г.
|
| Погребан | Благовещение Богородично, Прилеп, Република Северна Македония |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Чолаков |
Биография
редактиранеЧолаков произхожда от голям патриотичен род разложкото село от Долно Драглища. Роден е в 1865 година. След Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година, семейството му се изселва в Златица в новообразуваното Княжество България. След смъртта на баща му, семейството се връща в Долно Драглища. В 1884 година Чолаков завършва Царибродската гимназия, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище. В 1888 година постъпва във Военното училище в София и в 1899 година с чин подпоручик постъпва на служба в Радомир. Последователно служи в София, Разград, Елена, Нова Загора и Сливен.[1]
Завършва с 11-и випуск на Военното училище в 1889 година. В Балкаската война като майор и командир на дружина от 5-а Дунавска пехотна дивизия още в първите боеве е ранен в крака. След оздравяването участва в боевете срещу гърците в Междусъюзническата война. В навечерието на Първата световна война поради раните от предишните войни е назначен за командир на допълняща дружина със седалище Сливен. Заминава за фронта като командир на дружина. В 1916 година е ранен на Каймакчалан. Умира от раните си на 19 септеври 1916 година в болницата в Прилеп. Погребан е в двора на църквата „Благовещение Богородично“ с още трима души български офицери. Посмъртно е произведен в чин полковник.
Чолаков е носител на орден „За храброст“ IV степен, Ι клас.[1]
Родословие
редактиране| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | Никола Чолаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | Илия Чолаков (1865 — 1916) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.