Илия Чолаков

български офицер

Илия Николов Чолаков е български военен деец, полковник.[1]

Илия Чолаков
български офицер
Години на служба 1888 – 1916 г.
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Благовещение Богородично, Прилеп, Северна Македония

БиографияРедактиране

Чолаков произхожда от голям патриотичен род разложкото село от Долно Драглища. Роден е в 1865 година. След Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година, семейството му се изселва в Златица в новообразуваното Княжество България. След смъртта на баща му, семейството се връща в Долно Драглища. В 1884 година Чолаков завършва Царибродската гимназия, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище. В 1888 година постъпва във Военното училище в София и в 1899 година с чин подпоручик постъпва на служба в Радомир. Последователно служи в София, Разград, Елена, Нова Загора и Сливен.[1]

Участва в Балканската война (1912 – 1913) като командир на дружина от 41и полк на 5а дунавска дивизия. Взима участие и в Междусъюзническата (1913) и в Първата световна война (1915 – 1918), в която като подполковник командва дружина. През септември 1916 година по време на Битката при Каймакчалан Чолаков е тежко ранен и умира в болницата в Прилеп. Погребан е в двора на църквата „Благовещение Богородично“.[1]

Чолаков е носител на орден „За храброст“ IV степен, Ι клас.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.