Илия Шонев
Илия Атанасов Шонев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Илия Шонев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Шонев е роден на 18 януари 1873 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[3] Завършва IV отделение.[2] Заминава на гурбет в Балъкесир. В 1902 година, след като научава за разрастването на революционната организация в Македония и Одринско, се връща в Костурско и става член на ВМОРО.[3] На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник[4] и Шонев участва в освобождаването на четата.[3] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в сраженията при Желево, в нападението на Жервени, в сражението при Билища и Капещица, в големия бой при Локвата в Смърдешката планина, в сражението при Апоскеп.[3]
Емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив,[3] където работи като аптекар.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Девети пехотен пловдивски полк,[3] после в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-а рота на 10-а прилепска дружина.[2][3] Участва в боевете за освобождаване на Гюмюрджина,[3] за което е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[2][3] Участва в сраженията при Фере и Софлу и в боя при Шаркьой. Участва и в Междусъюзническата война и се сражава при Султан тепе.[3]
На 4 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 238.
- ↑ а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 65.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 239.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 223.