Ирмгард фон Йотинген

Ирмгард фон Йотинген (на немски: Irmgard von Oettingen; * ок. 1304 в Йотинген; † 6 ноември 1389 или 1399 в манастир Либенау във Вормс) е графиня от Йотинген в Швабия, Бавария и чрез женитба пфалцграфиня при Рейн и като вдовица доминиканка. Тя е баба на германския император Рупрехт († 1410).

Ирмгард фон Йотинген
пфалцграфиня при Рейн
Лични данни
Родена
Починала
манастир Либенау във Вормс
Семейство
Баща Лудвиг VI фон Йотинген
Майка Агнес фон Вюртемберг
Брак Адолф при Рейн
Потомци Рупрехт II, Фридрих, Адолф
Герб Oettingen Scheibler31ps.jpg

Тя е дъщеря на граф Лудвиг VI фон Йотинген († 1346) и втората му съпруга Агнес фон Вюртемберг († 1317), дъщеря на граф Еберхард фон Вюртемберг († 1325) и третата му съпруга маркграфиня Ирменгард фон Баден-Пфорцхайм († 1320), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден. [1]

Ирмгард фон Йотинген се омъжва през август 1320 г. за пфалцграф Адолф при Рейн († 1327) от род Вителсбахи, вторият син на баварския херцог на Горна Бавария и пфалцграф Рудолф I (1274 – 1319) и съпругата му Мехтхилд от Насау (1280 – 1323), дъщеря на крал Адолф от Насау. Двамата живеят в Хайделберг и управляват под главното командване на император Лудвиг IV Баварски. През 1326 г. Адолф се оттегля в Огерсхайм.

След смъртта на нейния съпруг на 29 януари 1327 г. Ирменгард се оттегля с децата си същата година като гост в манастир Либенау при Вормс, където през 1344 г. става монахиня (доминиканка).

Тя умира на 6 ноември 1399 г. (или 1389) в манастир Либенау, при Вормс и е погребана в Либенау.[2]

ДецаРедактиране

Ирмгард фон Йотинген и Адолф при Рейн имат децата:[3]

  • Рупрехт II (1325 – 1398), курфюрст на Пфалц
  • Фридрих (* 1326, изчезва като малко дете)
  • Адолф (умира рано)
  • дъщеря († 1389), омъжена за граф Майнхард I фон Ортенбург.

ЛитератураРедактиране

  • Johann Friedrich Schannat: Historia episcopatus Wormatiensis. 1734, S. 172
  • Abhandlungen der Churfürstlich-Baierischen Akademie der Wissenschaften 3. Band, 1765. Bayerische Akademie der Wissenschaften, München, books.google.de
  • Jörg Rogge: „Fürstin und Fürst – Familienbeziehungen und Handlungsmöglichkeiten von hochadeligen Frauen im Mittelalter“, Seite 35, Verlag Thorbecke, 2004, ISBN 3-7995-4266-3; books.google.de
  • Ingeborg Schroth: Ein Reliquienkreuz von 1342 aus Kloster Liebenau. In: Pantheon, Nr. 31, 1943, S. 43 – 47, Rheinland-Pfälzische Bibliographie
  • Volker von Volckamer: Oettingen, Grafen und Fürsten zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 472 – 474.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 27.

ИзточнициРедактиране

  1. Oettingen family, genealogy.euweb.cz
  2. Irmengarde von Oettingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Wittelsbach 2, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране