Иския
Иския (на италиански: Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море, принадлежащ на Италия. Разположен е в северния край на Неаполитанския залив, на около 30 km от град Неапол. Това е най-големият от Флегринските острови. Има трапецовидна форма с дължина 10 km от изток на запад и ширина 7 km от север на юг. Бреговата му линия има дължина около 34 km, а площта му е 46,3 km2. Релефът му е силно планински, а най-високият му връх е Епомео – 789 m надморска височина.
| Иския Ischia | |
|---|---|
 Изглед към Иския от Прочида. | |
 | |
| Страна |  Италия |
| Адм. единица | Метрополен град Неапол |
| Акватория | Тиренско море |
| Площ | 46,3 km² |
| Население | 62 027 души (2009 г.) 1340 души/km² |
| Най-висока точка | Епомео – 789 m н.в. |
  Местоположение в Италия | |
| Иския в Общомедия | |
Островът е гъсто населен, като жителите му наброяват 62 027 души към 2009 г. (1340 души/km2). Главният център на острова е град Иския. Развит е туризмът.
География и геологияРедактиране
Островът е образуван от сложен вулкан, намиращ се непосредствено на югозапад от Флегрейските поля в западната част на Неаполитанския залив. Изригването на трахитен вулканичен туф преди около 56 хиляди години е последвано от оформянето на калдера. Най-високата точка на острова, Епомео, представлява вулканичен хорст, съставен от зелен туг, който е бил потопен под вода след изригването, а след това повдигнат нагоре. Вулканичната дейност на острова е значително повлияна от тектониката, която е образувала поредица от хорстове и грабени. През последните 33 хиляди години островът се е издигнал с около 800 m.[1] Около повдигнатия блок са се появили множество малки вулкани. Вулканичната дейност през холоцен е създала поредица от пемзени тефри, лавови куполи и реки. Последното изригване на Иския през 1302 г. разпръсква лава, която достига североизточния бряг на острова.
Иския често бива удрян от земетресения. По-силни такива го разлюляват през 1828, 1832, 1881 и 2017 г.[2] На 28 юли 1883 г. след земетресение загиват 2313 души, а градовете Форио, Лако Амено и Казамичола Терме са почти напълно разрушени.[3]
Околните води, включително заливите на Гаета, Неапол и Поцуоли, имат богати биоразнообразие, предоставяйки среда за живот на около 7 вида китове и делфини, сред които има дори финвали и кашалоти.[4][5] Създадени са специални изследователски програми, целящи опазването на тези и други видове в района.[6][7]
ИкономикаРедактиране
Вулканичните почви на острова са плодородни. Тук се произвежда известния сорт вино Епомео. Освен виното, други икономически важни продукти са пшеницата, зехтинът и цитрусовите плодове. Островна глина се използва още от древността за грънчарство. Развит е и риболовът. Благодарение на мекия си климат, хубавите си пейзажи и многобройните си термални минерални извори, Иския е известен спа курорт. Има редовна фериботна връзка до Неапол и Поцуоли.[8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Global Volcanism Program | Ischia
- ↑ НТВ, 22 августа 2017. Россияне пытаются выбраться в безопасное место после землетрясения на острове Искья
- ↑ Иския // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- ↑ Orca avvistata (Orca sighted) Архив на оригинала от 2017-10-05 в Wayback Machine. www.caiccomed.com
- ↑ D'Alelio D.. 2016. Laggiu soffia! Cronaca di una „caccia“ al capodoglio nelle acque tra Ischia e Ventotene – Leviatani, nascosti e preziosi. The Scienza Live.
- ↑ Mussi B.. Miragliuolo A.. Monzini E.. Battaglia M.. 1999. Fin whale (Balaenoptera physalus) feeding ground in the coastal waters of Ischia (Archipelago Campano) Архив на оригинала от 2020-11-23 в Wayback Machine. (pdf). The European Cetacean Society. Посетен на 28 март 2017 г.
- ↑ RAICALDO P.. 2014. Delfini e capodogli tra Ischia e Procida.
- ↑ Island of Ischia. // Encyclopædia Britannica, 20 март 2015. Посетен на 29 декември 2020.