Иския
Иския (на италиански: Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море, принадлежащ на Италия. Разположен е в северния край на Неаполитанския залив, на около 30 km от град Неапол. Това е най-големият от Флегринските острови. Има трапецовидна форма с дължина 10 km от изток на запад и ширина 7 km от север на юг. Бреговата му линия има дължина около 34 km, а площта му е 46,3 km2. Релефът му е силно планински, а най-високият му връх е Епомео – 789 m надморска височина.
|
Иския Ischia |
|
|---|---|
 Изглед към Иския от Прочида. |
|
 |
|
| Страна |
 Италия |
| Адм. единица | Метрополен град Неапол |
| Акватория | Тиренско море |
| Площ | 46,3 km² |
| Население |
62 027 души (2009 г.) 1340 души/km² |
| Най-висока точка | Епомео – 789 m н.в. |
  Местоположение в Италия |
|
| Иския в Общомедия | |
Островът е гъсто населен, като жителите му наброяват 62 027 души към 2009 г. (1340 души/km2). Главният център на острова е град Иския. Развит е туризмът.
География и геологияРедактиране
Островът е образуван от сложен вулкан, намиращ се непосредствено на югозапад от Флегрейските поля в западната част на Неаполитанския залив. Изригването на трахитен вулканичен туф преди около 56 хиляди години е последвано от оформянето на калдера. Най-високата точка на острова, Епомео, представлява вулканичен хорст, съставен от зелен туг, който е бил потопен под вода след изригването, а след това повдигнат нагоре. Вулканичната дейност на острова е значително повлияна от тектониката, която е образувала поредица от хорстове и грабени. През последните 33 хиляди години островът се е издигнал с около 800 m.[1] Около повдигнатия блок са се появили множество малки вулкани. Вулканичната дейност през холоцен е създала поредица от пемзени тефри, лавови куполи и реки. Последното изригване на Иския през 1302 г. разпръсква лава, която достига североизточния бряг на острова.
Иския често бива удрян от земетресения. По-силни такива го разлюляват през 1828, 1832, 1881 и 2017 г.[2] На 28 юли 1883 г. след земетресение загиват 2313 души, а градовете Форио, Лако Амено и Казамичола Терме са почти напълно разрушени.[3]
Околните води, включително заливите на Гаета, Неапол и Поцуоли, имат богати биоразнообразие, предоставяйки среда за живот на около 7 вида китове и делфини, сред които има дори финвали и кашалоти.[4][5] Създадени са специални изследователски програми, целящи опазването на тези и други видове в района.[6][7]
ИкономикаРедактиране
Вулканичните почви на острова са плодородни. Тук се произвежда известния сорт вино Епомео. Освен виното, други икономически важни продукти са пшеницата, зехтинът и цитрусовите плодове. Островна глина се използва още от древността за грънчарство. Развит е и риболовът. Благодарение на мекия си климат, хубавите си пейзажи и многобройните си термални минерални извори, Иския е известен спа курорт. Има редовна фериботна връзка до Неапол и Поцуоли.[8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Global Volcanism Program | Ischia
- ↑ НТВ, 22 августа 2017. Россияне пытаются выбраться в безопасное место после землетрясения на острове Искья
- ↑ Иския // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
- ↑ Orca avvistata (Orca sighted) Архив на оригинала от 2017-10-05 в Wayback Machine. www.caiccomed.com
- ↑ D'Alelio D.. 2016. Laggiu soffia! Cronaca di una „caccia“ al capodoglio nelle acque tra Ischia e Ventotene – Leviatani, nascosti e preziosi. The Scienza Live.
- ↑ Mussi B.. Miragliuolo A.. Monzini E.. Battaglia M.. 1999. Fin whale (Balaenoptera physalus) feeding ground in the coastal waters of Ischia (Archipelago Campano) (pdf). The European Cetacean Society. Посетен на 28 март 2017 г.
- ↑ RAICALDO P.. 2014. Delfini e capodogli tra Ischia e Procida.
- ↑ Island of Ischia. // Encyclopædia Britannica, 20 март 2015. Посетен на 29 декември 2020.