Отваря главното меню
Светът от гледна точка на Херодот

„История“ (на старогръцки: Ἱστορίαι, или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.


Съдържание

Обща характеристикаРедактиране

 
Текстът на „Historiae“ публикуван през 1908 г. с бележки и подчертавания от неизвестен читател

Съчинението на Херодот не е само историческо повествование в съвременния смисъл на думата, а по-комплексно произведение. Написано през 440 пр.н.е. на йонийски диалект, Историята описва древни традиции, политика, география и сблъсъци между различни култури, обитаващи известния тогава свят – Западна Азия, Северна Африка и Гърция. Въпреки че основният сюжет в нея е историята на гръко-персийските войни (втората половина представлява последователен исторически разказ за тези войни, който завършва с новината за превземането на Сестос от елините през 479 г. пр. хр), авторът успоредно с това създава истинска енциклопедия, съдържаща географски, етнографски, естествено-исторически и литературни сведения. Първата половина съдържа разкази за издигането на Персийската империя, за Вавилония, Асирия, Древен Египет, Скития, Либия и т.н.

Единството на изложението се постига в известна степен и с това, че от първите думи и до края историкът се опитва да проследи борбата между варвари и елини:

Херодот от Халикарнас излага тук своите издирвания, за да не изчезне с времето споменът за извършеното от хората и за да не отмине славата на великите и възхитителни дела на елините и на варварите; но освен това и за друго – за да разкаже за причината, поради която елините и варварите воювали помежду си

Трудът се състои от девет книги, като това разделяне е направено в Александрия през елинистичната епоха – около два века след написването на оригинала. Александрийските литератори са номерирали отделните части според деветте музи и са оформили текста в параграфи. Първоначално Херодот е писал отделни разкази (логоси), които е чел пред публика.

Този първостепенен по своята важност труд на античната историография е дошъл до нас в множество преписи от X—XV век на гръцки език и е публикуван за първи път (в превод на латински) от Лоренцо Вала в края на XV в., но има по-стари ръкописни преписи от X—XI век (stirps Florentina). Освен това, намерени са папирусни откъси от труда на Херодот, отнасящи се към II—III век.

ДостоверностРедактиране

 
Историята, преведена на латински от Лоренцо Вала, Венеция 1494 г.

Историята получава и критика, още в древността – например от Лукиан от Самосата, Цицерон (On the Laws I.5), Дурис и др. но съвременните историци и философи са настроени общо взето положително[1]. Въпреки спорните моменти, Херодот продължава да е основен, понякога единствен извор за събитията в гръцкия свят, Персия и изобщо за света, когато става дума за двете столетия преди неговото собствено време[2]. Като много автори той понякога изпада в показност, като цели да достави удоволствие на читателя с малко драма и екзотика.[3][4] Затова има редица пасажи, чиято точност се подлагат на съмнение[5][6][7][8][9].

В БългарияРедактиране

  • Херодот. Исторически новели. С., 1982 (Библиотека за антична литература „Хермес“)
  • Херодот. История. Ч. 1 – 2. С., 1986 – 1990.
  • Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 668.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Archambault, Paul. Herodotus (c. 480–c. 420). // Multicultural Writers from Antiquity to 1945: a Bio-bibliographical Sourcebook. Greenwood Publishing Group, 2002. ISBN 9780313306877. с. 168 – 172.
  • Baragwanath, Emily, de Bakker, Mathieu. Herodotus. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-980286-9.
  • Boedeker, Deborah. Herodotus' genre(s). // Matrices of Genre: Authors, Canons, and Society. Harvard University Press, 2000. ISBN 9780674034204. с. 97 – 114.
  • Farley, David G.. Modernist Travel Writing: Intellectuals Abroad. Columbia, MO, University of Missouri Press, 2010. ISBN 978-0-8262-7228-7.
  • Jones, C. P.. ἔθνος and γένος in Herodotus. // The Classical Quarterly 46 (2). 1996. DOI:10.1093/cq/46.2.315. с. 315 – 320.
  • Lloyd, Alan B.. Herodotus, Book II. Т. 43. Leiden, Brill, 1993. ISBN 978-90-04-07737-9.
  • Murray, Oswyn. Greek historians. // The Oxford History of the Classical World. Oxford University Press, 1986. ISBN 978-0-19-872112-3. с. 186 – 203.
  • Nielsen, Flemming A. J.. The Tragedy in History: Herodotus and the Deuteronomistic History. A&C Black, 1997. ISBN 978-1-85075-688-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „История (Геродот)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.