Колонията Италианска Еритрея (на италиански: Colonia Eritrea) е първата колония на Италианското кралство. Създадена е през 1890 г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до 1947 г.[1]

Италианска Еритрея
— колония на Италия
1890 – 1936
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
СтолицаАсмара
Официален езикИталиански
Площ
121 100 km²
Население
По оценка от1 000 000
ВалутаЕритрейски талер (1890 – 1921)
Италианска лира (1921 – 1936)
Предшественик
Египет Египет
Абисиния Абисиния
Наследник
Италианска Източна Африка Италианска Източна Африка
Днес част от Еритрея

История редактиране

Италианска компания купува земя в района на град Асаб от местния султан за изграждане на пристанище за техния търговски флот. На 10 март 1882 г. италианското правителство я купува на свой ред от фирмата. Впоследствие италианските войски завземат цялото крайбрежие, включително и пристанището Масава на 5 февруари 1885 г. На 1 януари 1890 Италия обявява създаване на своя колония тук, независимо от протеста на египтяни, турци и етиопци.

Според преброяването на населението от 1939 г., в Италианска Еритрея има почти 100 хиляди италианци, от около 1 млн. жители. Италианското присъствие в Еритрея допринася за разпространението на католицизма, развитието на селското стопанство, тежката промишленост и търговия, по-голямата част изградена инфраструктура (магистрали, железопътни линии, пристанища, болници и др.). Железопътната линия между Асмара и Масава, построена по време на италианското управление, е все още една от най-дългите на Африканския рог.

Италианците напускат страната през 1941 г., когато районът бива окупиран от Великобритания.

Асмара редактиране

Асмара става столица на Еритрея през 1900 г. Тя зяменя Масава главно заради по-хладния климат – намира се на повече от 2200 метра над морското равнище.

Според преброяването през 1939 г. населението на Асмара е 98 000 жители, от които 53 000 са италианци. Това прави Асмара основния „италиански град“ на Италианска Източна Африка, и следователно са допринесли за режима на Мусолини, за да дадат пример на своята политика в очите на света.неясно? ]

Втората световна война спира развитието на колонията. Много от оборудването е демонтирано от британците и изпратено към Южна Африка, което води до постоянен икономически колапс от 1945 г. насам. След Втората световна война италианците биват преследвани и за това повечето от тях са принудени да се върнат в Италия.

Губернатори на Италианска Еритрея редактиране

  • Балтазаре Ореро (януари – юни 1890)
  • Антонио Гандолфи (юни 1890 – февруари 1892)
  • Орест Баратиери (февруари 1892 – февруари 1896)
  • Антонио Балтисера (февруари 1896 – декември 1897)
  • Фердинандо Мартини (февруари 1897 – март 1907)
  • Джузепе Салваджо Раги (март 1907 – август 1915)
  • Джовани Серина Ферони (август 1915 – септември 1916)
  • Джакомо Ди Мартино (септември 1916 юли 1919)
  • Камило де Камилис (юли 1919 – ноември 1920)
  • Людовико Полера (ноември 1920 – април 1921)
  • Джовани Серина Ферони (април 1921 – юни 1923)
  • Джакопо Гаспарини (юни 1923 – юни 1928)
  • Коради Дзоли (юни 1928 – юли 1930)
  • Рикардо ди Лучези (юли 1930 – януари 1935)
  • Емилио де Боно (януари 1935 – ноември 1935)
  • Пиетро Бадолио (ноември 1935 – май 1936)

Бележки редактиране