Ичиргу боила

управническо звание в Първото българско царство
(пренасочване от Ичиргу боил)

Ичиргу̀ боѝла или чъргубѝля (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου – в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица чрьгоубꙑлꙗ[1]) е висше управническо звание в Първото българско царство. Известни са имената на няколко – по времето на кан Крум, новозавладените земи били разделени на три части. За управител на средната бил назначен Крумовият брат, на западната – кавханът, а на източната – чъргубилят. В други извори се споменават военни походи, оглавявани от кавхана, комуто били дадени (очевидно за помощници) ичиргу боилът и др. Има данни, че под прякото командване на ичиргу боила е била 400 души тежка конница. Това, както и прякото му участие в управлението на държавата, дават основание да се счита, че става дума за един от най-приближените властници до кана.

За разлика от кавхана, не съществуват сведения ичиргу боилът да е замествал владетеля. Вероятно ичиргубоилът е бил един от вътрешните боляри, от най-приближените на кана и пряко от него получаващ пълномощия – да участва в преговори, да ръководи или да участва във военни походи заедно с кавхана. Това становище би подкрепило идеята, че ичигру боилът е имал особен статут в йерархията на прабългарската аристокрация и е сред най-висшите ѝ представители. Вероятно е отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавата.

Произход

редактиране

Според Веселин Бешевлиев думата „ичиргу“ е тюрко-алтайска и означава „вътрешен“ (в староуйгурски ičrägi/ičräki означава „придворен служител“[2]).[3]

От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав, е известен чъргубилят (чрьгоубꙑлꙗ) Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I. В летописния надпис от Филипи от времето на кан Пресиан също се споменава един неизвестен по име ичиргу боил.

Литература

редактиране
  1. Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133.
  2. Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. с. 202.
  3. Бешевлиев В., Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981

Външни препратки

редактиране