Отваря главното меню

Иън Макюън (на английски: Ian McEwan; р. 21 юни 1948 г.) е британски писател и автор на филмови сценарии, носител на наградата „Букър“ (за романа „Амстердам“) и смятан за един от най-ярките британски белетристи на своето поколение. През 2008 г. списание „Times“ го включва в списъка „50-те велики британски писатели след 1945 година“, а вестник „Daily Telegraph“ го поставя на 19-то място в списъка „100-те най-влиятелни личности в британската култура“.

Иън Макюън
Макюън, Салон на книгата в Париж, 2011 г.
Макюън, Салон на книгата в Париж, 2011 г.
Роден 21 юни 1948 г. (71 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1975 – досега
Жанр роман, разказ
Направление постмодернизъм
Дебютни творби First Love, Last Rites (1975)

Съпруга Пени Алън (1982 – 1995)
Аналена Макафи (1997–досега)
Уебсайт ianmcewan.com
Страница в IMDb
Иън Макюън в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

След няколко издания със събрани разкази, Иън Макюън прави силен романов дебют през 1978 г. с „Циментовата градина“. Следват „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“ и „Черните кучета“. Към момента има издадени общо 15 романа, превеждани, издавани и преиздавани на над 30 езика в цял свят.

Повечето от книгите му имат филмови адаптации. Романът „Неумолима любов“ излиза през 1997 г. и е екранизиран през 2002 г. под режисурата на Роджър Мичъл.

Следва романът „Изкупление“, който излиза през 2001 г. Списание „Тайм“ го обявява за роман на годината, а „Обзървър“ го нарежда сред 100-те най-велики романи. Екранизацията на „Изкупление“ е номинирана за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, печели „Оскар“ за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. 2 награди „Златен глобус“ за най-добър филм и за сценарий. Режисьор е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан.

След като е номиниран за „Букър“ шест пъти, Макюън я печели през 1998 г. за романа си „Амстердам“.

Макюън пише и пиеси, либрето и книги за деца.

ТворчествоРедактиране

За ранното му творчество, определяно като „модерна готика“, са характерни мрачната атмосфера, усещането за злокобност и безсилие на индивида, и постмодерната игра с литературните условности и относителността на времето и пространството. Впоследствие Макюън се ориентира към много по-реалистичен стил, завръща се към по-традиционни изразни средства и към по-хуманистична нагласа, но съчетава всичко това с фина ирония към литературната традиция и собственото творчество (в романите „Изкупление“ и „Събота“). Характерни за повечето произведения на Макюън са засиленият интерес към науката (особено физиката) и медицината.

Романът му „Изкупление“ се смята за най-успешният сред читателите. Според „Ню Йорк Обзървър“ „той предлага любовна история, военен разказ и разказ за разказването, като уцелва сърцето, стомаха и ума.“ Романът е екранизиран в също силно успешен филм с участието на Джеймс Макавой и Кийра Найтли.

БиблиографияРедактиране

 
„Стоукси корт“, сцена за епизоди от филма „Изкупление“

РоманиРедактиране

Сборници с разказиРедактиране

  • First Love, Last Rites (1975)
  • In Between the Sheets (1978)
  • The Short Stories (1995)

Книги за децаРедактиране

  • Rose Blanche (1985)
  • The Daydreamer (1994)

ПиесиРедактиране

  • Jack Flea's Birthday Celebration (1976)
  • The Imitation Game (1981)

СценарииРедактиране

  • The Ploughman's Lunch (1985)
  • Sour Sweet (1989)
  • The Good Son (1993)
  • On Chesil Beach (2017)
  • The Children Act (2017)

ОраторияРедактиране

  • Or Shall We Die? (1983)

ЛибретоРедактиране

  • For You (2008)

БележкиРедактиране

  1. Ангел Игов, „Времето на Макюън“, рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2658), 25 ноември 2011 г.
  2. Ангел Игов, „За идеите и тяхната плът“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2834), 4 декември 2015 г.
  3. Амелия Личева, „Макюън като Хайсмит“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
  4. Ани Младенова, „Амстердам” - летният бестселър на англичаните“, рец. във в. „Капитал“, 24 юли 1999 г.
  5. Йордан Ефтимов, „Номерата на самочувствието“, рец. във в. „Капитал“, 19 август 2009 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2601), 23 юли 2010 г.

Външни препраткиРедактиране