Иън Макюън
Иън Макюън (на английски: Ian McEwan; р. 21 юни 1948 г.) е британски писател и автор на филмови сценарии, носител на наградата „Букър“ (за романа „Амстердам“) и смятан за един от най-ярките британски белетристи на своето поколение. През 2008 г. списание „Times“ го включва в списъка „50-те велики британски писатели след 1945 година“, а вестник „Daily Telegraph“ го поставя на 19-о място в списъка „100-те най-влиятелни личности в британската култура“.
Иън Макюън Ian McEwan | |
британски писател | |
Макюън, Салон на книгата в Париж, 2011 г. | |
Роден | Иън Ръсел Макюън
|
---|---|
Религия | атеизъм |
Националност | Великобритания |
Учил в | Съсекски университет Университет на Източна Англия |
Работил | писател, драматург |
Литература | |
Период | 1975 – |
Жанрове | роман, разказ, либрето, сценарий |
Направление | постмодернизъм |
Дебютни творби | First Love, Last Rites (1975) |
Известни творби | „Изкупление“ (2001) |
Награди | „Букър“ (1998) |
Повлиян | Франц Кафка, Ивлин Уо, Вирджиния Улф |
Семейство | |
Съпруга | Пени Алън (1982 – 1995) Аналена Макафи (1997–) |
Уебсайт | ianmcewan.com |
Иън Макюън в Общомедия |
Биография
редактиранеСлед няколко издания със събрани разкази, Иън Макюън прави силен романов дебют през 1978 г. с „Циментовата градина“. Следват „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“ и „Черните кучета“. Към момента има издадени общо 15 романа, превеждани, издавани и преиздавани на над 30 езика в цял свят.
Повечето от книгите му имат филмови адаптации. Романът „Неумолима любов“ излиза през 1997 г. и е екранизиран през 2002 г. под режисурата на Роджър Мичъл.
Следва романът „Изкупление“, който излиза през 2001 г. Списание „Тайм“ го обявява за роман на годината, а „Обзървър“ го нарежда сред 100-те най-велики романи. Екранизацията на „Изкупление“ е номинирана за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, печели „Оскар“ за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. 2 награди „Златен глобус“ за най-добър филм и за сценарий. Режисьор е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан.
След като е номиниран за „Букър“ шест пъти, Макюън я печели през 1998 г. за романа си „Амстердам“.
Макюън пише и пиеси, либрето и книги за деца.
Творчество
редактиранеЗа ранното му творчество, определяно като „модерна готика“, са характерни мрачната атмосфера, усещането за злокобност и безсилие на индивида, и постмодерната игра с литературните условности и относителността на времето и пространството. Впоследствие Макюън се ориентира към много по-реалистичен стил, завръща се към по-традиционни изразни средства и към по-хуманистична нагласа, но съчетава всичко това с фина ирония към литературната традиция и собственото творчество (в романите „Изкупление“ и „Събота“). Характерни за повечето произведения на Макюън са засиленият интерес към науката (особено физиката) и медицината.
Романът му „Изкупление“ се смята за най-успешния сред читателите. Според „Ню Йорк Обзървър“ „той предлага любовна история, военен разказ и разказ за разказването, като уцелва сърцето, стомаха и ума.“ Романът е екранизиран в също силно успешен филм с участието на Джеймс Макавой и Кийра Найтли.
Отличия
редактиранеИън Макюън е почетен доктор на Софийския университет.[1]
Библиография
редактиранеРомани
редактиране- The Cement Garden (1978)
- The Comfort of Strangers (1981)
„Почивка в чужбина“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2011 - The Child in Time (1987)
„Дете във времето“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2011[2] - The Innocent (1990)
„Невинният“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2015[3] - Black Dogs (1992)
„Черните кучета“, преводач Огняна Иванова, ИК „Колибри“, 2015[4] - Enduring Love (1997)
„Неумолима любов“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2005[5] - Amsterdam (1998)
„Амстердам“, преводач Веселин Иванчев, ИК „Кротал“, 1999[6] - Atonement (2001)
„Изкупление“, преводач Ангел Игов, ИК „Колибри“, 2009[7] - Saturday (2005)
„Събота“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2007 - On Chesil Beach (2007)
„На плажа Чезъл“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2010[8] - Solar (2010)
- Sweet Tooth (2012)
„Операция „Сладкоугодник“, преводач Надежда Розова, ИК „Колибри“, 2018[9][10] - The Children Act (2014)
„Законът за детето“, преводач Радосвета Гетова, ИК „Колибри“, 2017 - Nutshell (2016)
„В черупката“, преводач Надежда Розова, ИК „Колибри“, 2018[11] - My Purple Scented Novel (2018) (повест)
- Machines Like Me (2019)
„Машини като мен“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2019[12] - The Cockroach (2019) (повест)
„Хлебарката“, преводач Иглика Василева, ИК „Колибри“, 2020[13]
Сборници с разкази
редактиране- First Love, Last Rites (1975)
- In Between the Sheets (1978)
- The Short Stories (1995)
Книги за деца
редактиране- Rose Blanche (1985)
- The Daydreamer (1994)
Пиеси
редактиране- Jack Flea's Birthday Celebration (1976)
- The Imitation Game (1981)
Сценарии
редактиране- The Ploughman's Lunch (1985)
- Sour Sweet (1989)
- The Good Son (1993)
- On Chesil Beach (2017)
- The Children Act (2017)
Оратория
редактиране- Or Shall We Die? (1983)
Либрето
редактиране- For You (2008)
Бележки
редактиране- ↑ Иън Макюън, „Без свобода на словото демокрацията е измама“ (академично слово, което той произнася на 10 октомври 2018 г. в Аулата на Софийския университет), сп. „Култура“, кн. 3 (2952), Ноември 2018 г.
- ↑ Ангел Игов, „Времето на Макюън“, рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2658), 25 ноември 2011 г.
- ↑ Откъс от „Невинният“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 22 януари 2015 г.
- ↑ Ангел Игов, „За идеите и тяхната плът“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2834), 4 декември 2015 г.
- ↑ Амелия Личева, „Макюън като Хайсмит“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
- ↑ Ани Младенова, „Амстердам“ – летният бестселър на англичаните“, рец. във в. „Капитал“, 24 юли 1999 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Номерата на самочувствието“, рец. във в. „Капитал“, 19 август 2009 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2601), 23 юли 2010 г.
- ↑ Откъс от „Операция „Сладкоугодник“, в сайта Портал за култура, изкуство и общество, 26 юли 2018 г.
- ↑ Ангел Игов, „Да поиграем на 70-те“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (3216), 13 юли 2018 г.
- ↑ Силвия Недкова, „Ако Макюън нямаше лоши сънища“, отзив за романа „В черупката“, „Площад Славейков“, 7 октомври 2018 г.
- ↑ Откъс от „Машини като мен“, в сайта „Площад Славейков“, 25 юли 2019 г.
- ↑ Откъс от „Хлебарката“, в сайта Откъси.com.
Външни препратки
редактиране- „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2018, брой, посветен на творчеството на Иън Макюън Архив на оригинала от 2018-10-10 в Wayback Machine.
- Иън Макюън в „Литературен клуб“
- Даниел Залевски, „Иън Макюън и изкуството на неудобството“, „Либерален преглед“, 8 юли 2010
- Весела Кацарова, „Иън Макюън – разностранен, шокиращ и винаги дълбоко интригуващ“, „Литературен вестник“, бр. 29, 12 септември 2018
- ((en)) McEwan Официален сайт
- ((en)) Официален блог
- ((en)) Иън Макюън в Internet Movie Database
- Произведения на Иън Макюън в Моята библиотека
- Читателски клуб на НБУ: „Законът за детето“ от Иън Макюън в
- Читателски клуб на НБУ: „Изкупление“ от Иън Макюън в