Йеремия I Константинополски
Йеремия I (на гръцки: Ιερεμίας Α΄) e на два пъти вселенски патриарх до смъртта си по време на управлението на Сюлейман Великолепни. Един от най-дълго и най-успешно управлявалите патриарси на Константинопол (1521 – 1545).[1]
| Йеремия I Ιερεμίας Α΄ | |
| патриарх | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Йеремия I в Общомедия | |
Канонизиран е за светец на 10 януари 2023 г.[2]
Биография редактиране
Роден в Зица, Янинско, починал във Враца на път за Влашко. През 1513 г. е избран за православен митрополит на София, където е базирано румелийсткото бейлербейство. Този му пост е стъпало за патриаршеския, който заема непосредствено след възкачването на Сюлейман Великолепни. Предходният вселенски патриарх и фаворит на Селим I, гъркът Теолипт I Константинополски въпреки че изпраща за Русия своя земляк Максим Грек, не успява да отслужи Света литургия на Божи гроб след установяването на халифата и присъединяването към империята на диоцезите на Антиохийската, Йерусалимската и Александрийската патриаршия. Това обаче за сметка на него успява да направи патриарх Йеремия I. Малко след избора му той се отправя на обиколка през Кипър в Египет, Синай и Палестина именно с тази цел.[3]
По време на престоя си в Йерусалим, столичното гръцко духовенство и аристокрация на Константинопол го сваля от престола през април или май 1524 г. и избира на негово място Йоаникий Созополски.[4]
Патриарх Йеремия I, подкрепен от патриарсите Йоаким I Александрийски и Михаил V Антиохийски, отхвърля преврата и връщайки се към Константинопол е посрещан навсякъде от ентусиазирани хора и тълпи. Официално си възвръща вселенския патриаршески трон на 24 септември 1525 г. В резултат от това неговия авторитет се издига значително спрямо предходните и често сменящи се вселенски патриарси през XV век.[5]
През 1537 г. патриарх Йеремия постига нещо уникално в османската история – получава ферман от султан Сюлейман Великолепни по силата на който се забранява обръщането на църкви в джамии в Константинопол. Това решение не е потвърдено от наследниците на Сюлейман на османския трон.[6]
През 1545 г. поради немощ сам се оттегля в Бистрешкия манастир посветен на Св. Йоан Рилски Пусти над Враца, замонашавайки се и заживявайки пустиножително по примера на Иван Рилски отшелнически и по исихастки в пещерата Постницата в близост до манастира. Умира във Враца на път за Влашко.[7]
Йеремия I възстановява манастира „Свети Лука“, днес част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Йеремия издига бившата килия Ставроникита в манастир завършвайки облика който има до днес Света гора със своите двадесет манастира. Уставът на Монашеска република Света гора е изработен по време на патриаршеството му и е утвърден от него, в сила и към 2023 г.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Йеремия I, стр. 153 – 157
- ↑ Официален сайт на Константинополската патриаршия: Вселенската патриаршия канонизира за светец Вселенския патриарх Йеремия I, статия от Йордан Георгиев на официалния сайт на патриаршията от 10.01.2023 г., проверена на 12.01.2023 г.
- ↑ Йеремия I
- ↑ Йеремия I
- ↑ Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38.
- ↑ Runciman, Steven. The Great Church in captivity: a study of the Patriarchate of Constantinople from the eve of the Turkish conquest to the Greek War of Independence. Cambridge University Press, 1985. ISBN 978-0-521-31310-0. с. 190.
- ↑ Сайт „Епицентър“: Вартоломей канонизира патриарх Йеремия I, митрополит на София, след разговори с Борисов, статия от 11.01.2023 г. проверена на 12.01.2023 г.
- ↑ Сайт „Епицентър“: Вартоломей канонизира патриарх Йеремия I, митрополит на София, след разговори с Борисов, статия от 11.01.2023 г. проверена на 12.01.2023 г.
| … | → | софийски митрополит (1513 – 31 декември 1522) |
→ | Нифон |
| Теолипт I | → | вселенски патриарх (31 декември 1522 – 1524) |
→ | Йоаникий I |
| Йоаникий I | → | вселенски патриарх (1525 – 1546) |
→ | Дионисий II |