Свети Лука (Дистомо)

„Свети преподобни Лука“ (на гръцки: Ὅσιος Λουκᾶς) е главен православен манастир на църквата на Гърция и на цяла Елада. Той е един от най-ценните паметници на средновековната архитектура и византийско изкуство. Намира се на западните склонове на Хеликон, край село Дистомо, Беотия. [1] Отстои на 37 km от Делфи.

„Свети Лука“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Monastery of Hosios Loukas winter.jpg
зимен изглед
В регистъра Ὅσιος Λουκᾶς
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Тип културно
Критерии (i)(iii)
Вписване 1990  (14-а сесия)
Координати 38°23′41″ с. ш. 22°44′48″ и. д. / 38.394722° с. ш. 22.746667° и. д.
„Свети Лука“ в Общомедия

Основан е от Лука Стириот или Лука Еладски през 946 г. Лука умира през 953 година и манастирът възглавява Филотей,който завършва строителството на църквата Света Варвара. При него, благодарение на поддръжката на Константинопол, започва активно развитие на манастира. Построен е католикон, украсен в началото на XI век с мозайки, и крепостна стена около манастира[2]. По времето на Атинското херцогство е многократно разграбван и остава в руини.

Възстановяването му във вида оцелял до днес е по времето на Сюлейман Велики и е основна заслуга на вселенския патриарх по това време Йеремия I, родом от село Зица (северно от Янина). Йеремия I е от 1513 г. софийски митрополит, а от 31 декември 1522 г. - вселенски патриарх. Умира във Враца на 13 януари 1545 г., когато бившия католикон на Елада добива днешния си завършен архитектурен вид, който екстериорно много се доближава към моравски стил. Целта била укрепване на гръцката (православна) вяра по османско време. [3]

Мозайки на католиконаРедактиране

Мозайките на католикона са създадени в началото на XI век(съществуват алтернативни версии, датиращи мозайките през XII век[4]). Над създаването на мозайките са работили двама майстори: първият е украсил наоса и апсидата,а вторият - нартекса. Работите на тези майстори се отличават: „стилът на първия се характеризира с педантична прецизност,а стилът на втория, при неговата привидна грубоватост, придава голяма свежест и непосредственост[5]

Мозайки на нартексаРедактиране

По отношение на техниката на изпълнение на мозайките на нартекса Ото Демус[6] отбелязва:

Стилът на мозайките на нартекса на Осиос Лукас е по-гъвкав и камерен, което съответства на неголемите размери на това помещение. Водещият художник е придава на мозайките рафинирано излъчване. Вероятно, майсторът произхожда от самия Константинопол.

Стената на нартекса е прецизно украсена от фигурите на 5 мъченици - Ирина, Екатерина, Варвара, Евфимия, Марина и Юлиана.

На централната стена на изхода в медальоните са изобразени фигури на пет гръцки мъченици - Анемподист, Пегасий, Акиндин, Афтоний и Елпидофор. От дясно на тези мозайки са изобразени равноапостолите Константин и Елена, стоящи от страни на Кръста Господен, а така и пет мъченици в медальоните - Анастасия, Текла, Агата, Тефрония и Евгения.

До северния прозорец (страничната стена) е изобразено „Умиването на краката“: апостолите са облечени в бели дрехи, в центъра на композицията Исус в синьо умива краката на апостол Петър. Лицето на апостола показва душевно объркване от произхождащото.

В арките (медальони и в цял ръст) са изобразени апостоли.

             
западна стена Лука Пет мъченици Ирина, Екатерина,
Варвара, Евфимия, Марина
и Юлиана
Андрей Пет мъченици Анемподист, Пегасий,
Акиндин, Афтоний и Елпидофор
(мозайка над изхода на улицата)
Йоан
Богослов
Константин и Елена, пет мъченици
 - Анастасия, Текла, Агата,
Теврония и Евгения
Филип
                 
Умиване на краката на учениците
(северна - лява странична - стена)
Симеон Безсребърници и лечители Козма и Дамян
и Кир и Йоан
Марко Богородица с ангели и
Йоан Кръстител
Яков Мозайка частично унищожена,
съхранен е Мокий
Варто-
ломей
Уверение на Тома
(южна - дясна странична - стена)
             
източна стена Матей Разпятие Христово Петър Христос Пантократор
(мозайка над входа
в основно пространство)
Павел Съшествие в ада Тома

Мозайки на наосаРедактиране

Апсидата на централния олтар е украсена с изображение на Богородица на престол с младенеца Христос на ръце. Тъмносиния мафорий и дреха на Мария изпъкват на златния мозайчен фон, напълно покриват апсидата. Капелите, разположени в ръкавите на трансепта, имат еднакво оформление - Христос в обкръжението на два покланяващи сеангели; образът на Богородица Одигитрия в източния люнет; фигура на местен светец в западния люнет и три медальона с ликовете на светци на северната и южната арки на капелата. Ликът на Богородица обърнат към центъра на храма и така, че тя паралелно да гледа към Богомладенеца, в северния ръкав на трансепта тя държи Иисус с лявата си ръка, а в южния ръкав - в дясната.

Куполът на апсидата е украсен със сцена от съшествие на Светия Дух, поместен в центъра на композицията. Над прозорците на апсидата - дейсис, заключен в медальоните. Триумфалната арка пред олтарната част е украсена с изображенията на архангели Михаил и Гавриил.

БележкиРедактиране

  1. Посетен на 18 януари 2017.
  2. Oikonomides N.-The First Century of the Monastery of Hosios Loukas-Dumbarton Oaks Papers-1992--стр.245-255
  3. Хрипкова Е. А. Монастырь Осиос Лукас. Радость монаха и слава Греции
  4. Шмит Ф. И. Мозаики монастыря преподобного Луки // Сборник статей в честь проф. В. П. Бузескула. Харьков 1914. С. 318—334
  5. Лазарев В. Н. История византийской живописи
  6. Отто Демус. Мозаики византийских храмов

Външни препраткиРедактиране