Дирекция на музеите (Копривщица)

Началото на модерното музейно дело в Копривщица е поставено със създаването на Дирекцията на музеите през 1956 г. с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.

Дирекция на музеите
Дирекция на музеите
Дирекция на музеите
Информация
Основана1956
СедалищеКопривщица
Езицибългарски
АдресКопривщица, пл. „20-ти април“ №6
СайтОфициален уеб сайт

Тя се помещава в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 година[1].

ПредисторияРедактиране

„В първата трета на двадесети век цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане, все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдъръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми“.[2]

ДейностРедактиране

Разрухата[3] на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов, и Петко Теофилов – пръв директор на дирекцията.[4][5] Понастоящем Дирекция на музеите се грижи за около 20 000 архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и др. фондове.[6] Дирекцията поддържа и широка издателска дейност, свързана с Копривщица и автори, писали художествени, биографични, специализирани и популярни произведения и брошури. Дирекцията, съвместно с Националения институт за недвижимо културно наследство, извършва огромна по мащаб дейност във връзка с архитектурното, снимково и видео заснемане на около 450-те архитектурни паметници в града, намалели в известна степен поради развитието на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции. Значителен дял от усилията на музейните работници заема сътрудничеството с БНТ и БНР, централната и регионалната преса за популяризирането на Копривщица като световен архитектурен, исторически, фолклорен и туристически уникат. През 2006 година дирекцията участва в археологическите разкопки в местността Смиловене.

През 70-те години на XX век е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града,

Във връзка с големият интерес към града-музей, Дирекцията организира посещенията на големия брой любители на миналото, бита и архитектурата от българското Възраждане до днес. Годишно посещенията надхвърлят 200 000 души.[7]

ИсторияРедактиране

Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият щатен музеен работник.

 
Къщата на дядо Либен
 
Камбанарията на храм „Светителя Отца нашего Николая
 
Бенева чешма
 
Родната къща на Евлампия Векилова и Пейовската чешма
 
Купчийницата

Кратка хронология на музейното дело[8]

 
„Майка“ от Иван Лазаров

Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков[9] и на летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“. Под неин патронаж, също всяка година, се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Адрес: гр. Копривщица, пл. „20 април“ №6, тел.: 07184/ 21 80, 07184/ 21 14, e-mail: direkcia_muzei@abv.bg

Музейни уреднициРедактиране

 
Катя Мрънкова и Райна Каблешкова
 
Димитър Пиронков
 
Чешма от Дирекция на музеите в памет на 110 г. от гибелта на Дончо Ватах войвода

Копривщенските музейни уредници са културни деятели, историци, етнографи, краеведи и екскурзоводи от град Копривщица, работили преди и след учредяването на Дирекцията на музеите, при учредяването на „Общия копривщенски музей“. Наред с посрещане и обслужване на многото посетители се извършва и събирателска, научно-изследователска, популяризаторска, издателска дейност, както и значителна работа по привеждане в съвременен вид на музейната и архивна материални бази.[10]

Музейните уредници работят по опазването на автентичния вид на съответните сгради на къщите музеи и прилежащите им стопански постройки, превърнати в офис помещения, изложбени зали и фондохранилища. Само през 2015 г. сътрудниците на дирекцията са посрещнали повече от 200 000 български и 28 000 чужди граждани, гости на музейния град.[11][12]

В свое изследване краеведа Светлана Мухова, уредник на Къща музей „Георги Бенковски“, утвърждава, че Копривщица и околностите и са един от най-важните Средногорски хайдушки центрове. Според нея повечето от биографиите на споменаваните прочути копривщенски хайдути почиват и са само имена, достигнали до съвременността, въпреки оскъдната изворова база от различни легенди и предания. Тези сказания са издирени и съхранени от местни музейни работници и други краеведи. Събирани доста време те почиват на думите на стари хора, предаващи паметта на своите предшественици.[13]

През юли 2017 г., по случай 200-годишния юбилей на копривщенската църква „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август, храмов празник) с участието на български учени, гости от Русия, музейни работници от Дирекция на музеите, общественици и родственици на исторически дейци от местната църковна общност се подготвя провеждането на посветена на годишнината научна конференция. Организацията на този научен форум, както и някои реставрационни мероприятия, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова (1958 – 2017).[14]

Инициатори на учредяването на „Общ копривщенски музей“Редактиране

  • Филип Палавеев, учител, един инициаторите на учредяването на „Общ копривщенски музей“ към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейна експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков.[15]
  • Петко Будинов, краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[16]
  • Нейко Азманов, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[15]
  • Евтимий Сапунджиев, професор, доктор архимандрит и краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ [15]
  • Анна Каменова, краевед и поетеса, участвала в учредяването на „Общ копривщенски музей“[15]

Директори на дирекциятаРедактиране

  • Петко Теофилов, 1956 – 1971 г. (последният копривщенски възрожденец)[17]
  • Димитър Пиронков, 1972 – 1987 г.[17]
  • Янко Доросиев,[17]
  • Искра Шипева, 1987 – 2017 г. (с прекъсвания)[18]
  • Кунка Неделева, от 2018 г.[19]
  • Тодор Тумангелов, 1971 – 1972 г. (временно изпълняващ длъжността)[17]
  • Румяна Савова-Кесякова (временно изпълняващ длъжността)[19]
  • Екатерина Златарева-Кунчева (временно изпълняващ длъжността)[19]
  • Елена Желязкова (временно изпълняващ длъжността)[19]
  • Катя Мрънкова (временно изпълняващ длъжността)[19]

Музейни уредници и екскурзоводиРедактиране

Други музейни деятелиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“, Копривщица, 2011
  2. Виларова, Р. „Копривщица“ стр 18, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN 954-776-003-3
  3. Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. Стр. 93, фото 120. Къщата на Тодор Каблешков. София 1926
  4. www.hadjiite.bg „История“. Посетен на 28 януари 2014
  5. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4: „Петко Теофилов“. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  6. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 11 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006
  7. Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021
  8. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 12 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  9. Vestnikregion.com, В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея. Посетен на 18 юли 2021
  10. Дирекция на музеите – Копривщица празнува 60 години от създаването си. // vestnikregion.com, 7 декември 2016. Посетен на 29 октомври 2022.
  11. Близо 200 хиляди българи и над 26 хиляди гости от чужбина посетиха музеите в Копривщица през 2015 година. // mc.government.bg. Посетен на 23 октомври 2022.
  12. Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021
  13. Светлана Мухова. Копривщенци в хайдушкото и четническото движение на българите през XIX век. Сборник материали от Национална научна конференция „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век“. Май 2020 г. Научен ръководител проф. д-р. Пламен Митев. Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ гр. Сливен 2021 г., с. 210 – 215. (под печат).
  14. Мухова, Светлана. Новооткрити документи за една 200-годишна църква. // azbuki.bg, 1 ноември 2018. с. 90. Посетен на 28 октомври 2022.
  15. а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 174 – 176. ISBN 978-619-7249-17-0
  16. Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  17. а б в г 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4 – 5: Петко Теофилов. Издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  18. Mc.government.bg. На 15 юли се прощаваме с Искра Шипева. Посетен на 31 октомври 2021
  19. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Архив на Дирекция на музеите. Личен състав.
  20. а б в Vestnikregion.com. Във възрожденска Копривщица седянка по каравеловски пред родния му дом. Посетен на 25 февруари 2022
  21. Samokovinfo.com. Дойчо Иванов – уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица и колегите му представиха преиздадената книга на Тихомир Геров за Д. Дебелянов. Посетен на 2 декември 2021

Външни препраткиРедактиране