Йоаникий Маргаритиадис

Йоаникий (на гръцки: Ιωαννίκιος, Йоаникиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Йоаникий
Ιωαννίκιος
гръцки духовник
Роден
1840 г.
Починал
юли 1908 г. (68 г.)
Учил вХалкинска семинария

Биография

редактиране

Роден е в 1840 година Цариград със светската фамилия Маргаритиадис (Μαργαριτιάδης).[2][1] По произход е караманлия.[3] Служи като дякон при патриарх Яков II Александрийски, а по-късно в Анкарската и Ефеската митрополия,[1] където е архидякон.[2] Завършва Халкинската семинария в 1876 година.[2]

На 27 юни 1877 година е избран за елейски епископ.[2] Ръкоположен е в Магнезия на 20 юли 1877 година и назначен за викарен епископ на Ефеската митрополия. Ръкополагането е извърщено от митрополит Мелетий Смирненски в съслужение с епископите Тарасий Илиуполски и Агатангел Мирски.[1]

През юли 1878 година оглавява Китроската епархия[2] и е китроски епископ до септември 1885 година, когато подава оставка.[2][4][5] Установява се в Цариград.[1]

В 1888 година става архиерейски наместник на Одринската митрополия в Лозенград.

На 23 март 1889 година е избран единодушно за иконийски митрополит. В 1892 година замества митрополит Кирил Одрински, който отива в Цариград като член на Светия синод, но запазва и иконийската си епархия. На 12 август 1893 година е избран за дискатски митрополит.[6]

На 30 април 1894 година Йоаникий е избран за мъгленски митрополит,[6] като остава в Лерин до 1905 година.[7] В 1895 година владиката Йоаникий безуспешно се опитва да овладее църквата „Свети Мина“, бивша катедрала на епархията, с аргумента, че в нея е погребан последният емборски владика.[3] В 1902 - 1903 година Йоаникий построява настоящата сграда на митрополията.[8][9] Освен с надигащото се българско движение в Лерин, Йоаникий трябва да се справя и с появилата се след 1897 година сръбска пропаганда в града. Сърбия отваря консулство в града и сръбският консул се опитва по различни пътища да привлече 20 български семейства, за да може да отвори сръбско училище. В крайна сметка само едно семейство става сърбоманско и консулството не получава разрешение за училище. Митрополит Йоаникий първоначално посреща появата на сръбската пропаганда силно отрицателно като проповядва от амвона: „По-добре евреи, отколкото сърби и румънци“. По-късно обаче отношението му се променя, среща се със сръбския консул и подкрепя доста сръбската пропаганда. Среща се с ръководителя на пропагандата в Солун Петров, донася в Лерин сръбски буквар и заявява, че „гърци, сърби, румънци, и т.н. сме деца на един и същи Бог“.[10]

От 31 март 1905 до смъртта си през януари[11] или юли 1908 година е митрополит на Имброската епархия.[1]

  1. а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Ίμβρου κυρός Ιωαννίκιος. (+ Ιούλιος 1908) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 14 януари 2018.
  2. а б в г д е Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 87. Посетен на 11 август 2014.
  3. а б Димитровъ, Благой. Емборски спомени от 1895 год. // „Илюстрация Илиндень“ X (10 (100). София, декемврий 1938. с. 4.
  4. Κατάλογος Επισκόπων // Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος. Архивиран от оригинала на 2015-02-19. Посетен на 10 август 2014.
  5. Според Йоанис Васдравелис Йоаникий е китроски епископ от 1875 до 1878 година (Βασδραβέλλης, Ι., Ιστορικά αρχεία Μακεδονίας), а според Клеопатра Полизу-Мамели – от 1878 до 1883 година (Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα. Ιστορία του Κολινδρού).
  6. а б Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 88. Посетен на 11 август 2014.
  7. Βυζαντινά, XVII. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Κέντρο Βυζαντινών Ερευνών, 1994. σ. 230.
  8. Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 11 септември 2015.
  9. Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 193.
  10. Το πέρασμα των Σέρβων από την Φλώρινα // Το Βήμα Φλώρινας, 14 ноември 1013. Посетен на 2014-08-10.
  11. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68. Посетен на 13 август 2014.
Калиник елейски епископ
(27 юни 1877 – юли 1878)
Агатангел
Николай китроски епископ
(юли 1878 – септември 1885)
Леонтий
Йоаникий дискатски митрополит
(12 август 1893 – август 1893)
Йоан
Аверкий мъгленски митрополит
(30 април 1894 – 31 март 1905)
Антим
Филотей имброски митрополит
(31 март 1905 – юли 1908)
Хрисостом