Отваря главното меню

Кирил (на гръцки: Κύριλλος, Кирилос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.

Кирил
Κύριλλος
гръцки духовник
Роден
Починал
1921 г. (76 г.)
Народен представител в:
УС   

БиографияРедактиране

Роден е със светските имена Димитриадис (Δημητριάδης) или Панайоту (Παναγιώτου). Носи прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), което говори, че е роден в Цариград. От 1870 до 1875 година Кирил е викарен мирски епископ при митрополит Мелетий Смирненски.[1] На 22 март 1875 година е избран за варненски митрополит.[2] Като такъв по право е делегат в българското Учредително събрание в 1879 година.[3]

Кирил заема костурската катедра в 1882 година, като замества уволнения поради неспособност митрополит Константий. По думите на българския учител в Костурско Търпо Поповски:

Кирил е родом от Малоазиатските бурсенски села със средно богословско образование. По характер е много буен и решителен, но и надменен.

Това Кирилово назначение за Костур немалко подейства на гърците, за да задържат още няколко години положението на епархията и да експлоатират българския народ.[4]

Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика обаче Кирилос успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски. Българският учител в Костурско Златко Каратанасов пише за Кирил:

В това време беше митрополит в Костур Кирилос - най-деятелния гръцки владика... Сарп човек беше той, думата му дупка пробиваше...[5]

В 1888 година Кирил е преместен в Лемноската и Агиоевстратийска епархия, заради съучастие в разкрития комитет на Анастасиос Пихеон.[6] В 1890 година оглавява Одринската епархия, на мястото на митрополит Матей. Остава в Одрин до 1908 година, когато подава оставка.[7]

БележиРедактиране

  1. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 62. Посетен на 22 септември 2014.
  2. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 129-130.
  3. Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 23-29.
  4. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 42.
  5. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17.
  6. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 64.
  7. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
Йеремия мирски епископ
(1870 – 22 март 1875)
Агатангел
Калиник IV варненски митрополит
(22 март 1875 – 27 ноември 1882)
Калиник V
Константий костурски митрополит
(27 ноември 1882 – 11 октомври 1888)
Григорий
Йоаким лемноски и агиоевстратийски митрополит
(11 октомври 1888 – 3 януари 1890)
Атанасий
Матей одрински митрополит
(3 януари 1890 – 26 август 1908)
Калиник