Кирил Димитриадис

Кирил (на гръцки: Κύριλλος, Кирилос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Кирил
Κύριλλος
гръцки духовник
Роден
Починал
юни 1921 г. (76 г.)
Народен представител в:
УС   

БиографияРедактиране

Роден е в 1845 година във Влах Сарай, Цариград,[1] със светските имена Димитриадис (Δημητριάδης) или Панайоту (Παναγιώτου). Носи и прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), поради мястото си на раждане. В 1860 година роднината му по сватовство митрополит Мелетий Филаделфийски го ръкополага за дякон и той служи като архидякон във Филаделфийската митрополия. В 1864 година напуска Филаделфия и е приет в богословската школа на Халки, която завършва в 1867 година. След завършването си служи две години в Амисос като архиерейски наместник в Амасийската епархия.[1]

На 15 февруари 1870 година е ръкоположен за титулярен мирски епископ, викарен епископ на Смирненската митрополия, оглавена от митрополит Мелетий.[1][2] Ръкополагането е извършено от Мелетий Смирненски в съслужение с епископите Кирил Мосхонисийски и Дионисий Еритрейски.[1]

В 1873 година е назначен за викарен епископ на Варненската митрополия и заменя митрополит Йоаким Варненски, който е в Цариград като член на Светия синод.[1] На 22 март 1875 година е избран за варненски митрополит.[3][1] Като такъв по право е делегат в българското Учредително събрание в 1879 година.[4]

Кирил заема костурската катедра на 27 ноември 1882 година срещу митрополитите Александър Преспански и Йероним Маронийски,[1] като замества уволнения поради неспособност митрополит Константий. По думите на българския учител в Костурско Търпо Поповски:

Кирил е родом от Малоазиатските бурсенски села със средно богословско образование. По характер е много буен и решителен, но и надменен.

Това Кирилово назначение за Костур немалко подейства на гърците, за да задържат още няколко години положението на епархията и да експлоатират българския народ.[5]

Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика обаче Кирилос успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски. Българският учител в Костурско Златко Каратанасов пише за Кирил:

В това време беше митрополит в Костур Кирилос - най-деятелния гръцки владика... Сарп човек беше той, думата му дупка пробиваше...[6]

На 15 октомври 1888 година Кирил е преместен в Лемноската и Агиоевстратийска епархия, заради съучастие в разкрития комитет на Анастасиос Пихеон.[7] Другите кандидати за катедрата са митрополит Амвросий Иконийски и епископ Фотий Иринуполски. На 3 януари 1890 година единодушно е избран за митрополит на Одринската епархия, на мястото на митрополит Матей срещу митрополитите Герман Драмски и Никифор Митимнийски.[1] Остава в Одрин до 1908 година, когато подава оставка.[8]

Оттегля се на Халки, където умира през юни 1921 година.[1]

БележиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Αδριανουπόλεως κυρός Κύριλλος. (1845-1921). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 юни 2020 г. (на гръцки)
  2. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 62. Посетен на 22 септември 2014.
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 129-130.
  4. Адвокатски преглед, 4, 2009, стр. 23-29.
  5. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 42.
  6. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17.
  7. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 64.
  8. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
Йеремия мирски епископ
(15 февруари 1870 – 22 март 1875)
Агатангел
Калиник IV варненски митрополит
(22 март 1875 – 27 ноември 1882)
Калиник V
Константий костурски митрополит
(27 ноември 1882 – 11 октомври 1888)
Григорий
Йоаким лемноски и агиоевстратийски митрополит
(11 октомври 1888 – 3 януари 1890)
Атанасий
Матей одрински митрополит
(3 януари 1890 – 26 август 1908)
Калиник