Йосиф Пречистански

Иван Николов
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Николов.

Йосиф Пречистански е български духовник – йеродякон, и революционер, председател на Кичевския и на Крушевския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Йосиф
български духовник и революционер
Роден
Починал
4 януари 1903 г. (32 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография
Семейство
БащаНикола Ролев

Биография редактиране

Роден е като Иван Николов Иванов в 1870 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Никола Ролев.[2] Завършва V клас на българската гимназия в Солун и става учител в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. В 1888 година се замонашва под името Йосиф, а в 1890 става дякон. Събира народни умотворения и ги публикува във вестник „Новини“.

Секретар е на Кичевската българска община.[3]

Още в 1894 година е привлечен в революционната организация от Атанас Лозанчев.[4] Той е първият ѝ деец в Кичевско и организатор на революционно движение. В 1896 година основава и оглавява първия околийски комитет в Кичево. Спомага организирането на първата чета на ВМОРО в района на Дуко Тасев през октомври 1897 година.[5] В 1899 година властите го арестуват и затварят за година и един месец заедно с Лука Джеров, свещеник Тома Николов, Славейко Арсов, поп Стоян от същия манастир и други около 12-13 души. Предадени са от шпионин на име Яне и лежат 8 месеца в Кичевския затвор и други 5 месеца в Битолския.[6]

Връща се в Крушево и става член на околийския комитет, който оглавява след аферата с Неделното училището и забягването на Димитър Иванов в България. През май 1902 година вече тежко болен организира крушевската милиция, която отива на помощ на обкръжената в Ракитница чета на крушевския войвода Велко Марков.[7] Никола Киров пише за него:

Боленъ на легло, следствие на преживенитѣ въ затвора страдания, дяконътъ работѣше съ жарь много по-силна отъ огъня на трѣската му, която изгаряше младинитѣ му и която го хвърли[8] преждевременно въ гроба. Нѣмайки сили да напусне кѫщата, да грабне пушката и да защити обсадената Велкова чета въ с. Ракитница (1902 г.), дяконътъ не заповѣдваше, а вливаше духътъ си в гърдитѣ на момцитѣ, които изпращаше на помощь на обсаденитѣ другари.[9]

Дякон Йосиф умира от туберкулоза в началото на 1903 година.[10][11][12]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40.
  2. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
  3. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
  4. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 89.
  5. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр. 20.
  6. Спомени на Георги Попхристов
  7. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 21, 24.
  8. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
  9. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 21.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  11. Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XXXV-120, София, 1931.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158.