Дуко Тасев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тасев.
Дуко Тасев Червенков е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Дуко Тасев | |
 | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Дуко Тасев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Дуко Тасев е роден през 1858 година в кичевското село Юдово, тогава в Османската империя. От 1881 година до 1883 година е ту ятак, ту четник в четите, действащи в Кичевско и Охридско. Преследван от властите, бяга в Свободна България и се установява в София. През май 1885 година постъпва в четата на руския офицер Адам Калмиков като началник на отделение. След голямото четиридневно сражение при Удово на Вардар, в което загива войводата Калмиков, Тасев е пленен заедно с още 17 четници. Осъдени са на 7,5 години тежък крепостен затвор в крепостта Аргенмаден, Диарбекир.[1]
В 1894 година е освободен и се връща в България. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет и е десетар в четата на Стойо Костов, като участва в изгарянето на Доспат.[1]
От есента на 1897 година до 1900 година действа води първата чета на ВМОРО в Кичевско заедно с четниците Йордан Пиперката, Никола Геройски и Янаки Янев. Голяма помощ на четата указва дякон Йосиф Пречистански от Кичевския манастир. Първата акция на четата от октомври 1897 година е типично харамийска - премахнат е турският спахия Мохарем бег - Ремко от Сълп,[2] а през юни 1900 година убива прочутия Абдураман бей от Дебър в местността Лопушник.[3] Задочно е осъден от османските власти на смърт чрез обесване. В края на 1901 година се оттегля от четничеството и се установява в България.[1]
В 1938 година Кичевското благотворително братство издава спомените му.
Умира в София на 14 март 1942 година.[4][5]
На 5 април 1943 година вдовицата му Елена, родом от Битоля и жителка на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Външни препратки
редактиране„Дуко Тасев (Кичевски войвода 1880-1900 г.) - Спомени“, София, 1938 година
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 208.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.
- ↑ Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 19, 28-29.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 163.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 457.