Петър Шапкарев
За просветния деец от XIX век вижте Петър Шапкарев (книжар).
Петър Климентов Шапкарев е български учен икономист, математик, председател на Македонския научен институт.[1]
| Петър Шапкарев | |
| български икономист | |
| Роден |
20 декември 1908 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 септември 1997 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Климент Шапкарев |
| Братя/сестри | Иван Шапкарев |
| Деца | Михаил Шапкарев |
Биография
редактиранеПетър Шапкарев е роден в 1908 година в София, в известния български охридски род Шапкареви – син е на учителя и революционер Климент Шапкарев, внук на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев и брат на историка Иван Шапкарев. В 1934 година завършва математика в Софийския университет. Започва да се занимава със статистика и икономическо моделиране и специализира в тези области в Берлин през 1937 година и в Москва през 1961 г. Между 1935 година и 1940 година работи в Главната дирекция на статистиката, след това е шеф на общинската статистическа служба в София до 1943 година. Ръководи отделение (1943 – 1944) и отдел (1945 – 1947) в Стопанската камара, плановик в Държавната планова комисия (1948 – 1956).
От 1956 до 1976 година преподава във Висшия икономически институт в София, а между 1956 и 1958 година – във Висшия финансов стопански институт в Свищов. В 1966 година става професор, а в 1982 година – доктор на икономическите науки.
В 1962 година създава и ръководи до 1976 година Икономико-математическа лаборатория в Икономическия институт при Българската академия на науките.
Шапкарев развива и активна дейност в полза на македонските българи. Член е на студентското дружество „Вардар“ (1920 – 1934) и негов секретар (1928 – 1929). През януари 1990 година става заместник-председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (днес ВМРО – Българско национално движение). При възстановянето на Македонския научен институт в 1990 година е избран за негов председател и става главен редактор на неговия орган, списанието „Македонски преглед“.
Баща е на скулптора Михаил Шапкарев (1941 – 2007).
Памет
редактиранеНа Петър Шапкарев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Трудове
редактиране- Отрасловата структура в междуотрасловите връзки на промишлеността в НР България (1965);
- Статистико-икономически етюди върху народното стопанство на НР България (1982);
- Производственият ритъм в народното стопанство на НР България (1983).[2]
- Устав на македонското студентско дружество „Вардар“ при Софийския университет, Македонски преглед, 1992, кн.3, стр.132 – 136.[3]
Родословие
редактиране| Михаил Шапкарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Шапкарев | Константин Шапкарев (? – 1821) | Пасхал Шапкарев (? – 1814) | Евгения Попангелева (? – 1850) | Мария Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Каневчев | Ката Каневчева | Мария Гьорева Стрезова (1813 – 1900) | Анастас Шапкарев (1792 – ?) | Депа Стасейкова (? – 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елисавета Миладинова (около 1846 – 1870) | Наумка Попиванова Гроздина | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Екатерина Христова | Петър Шапкарев (1843 – 1898) | Екатерина Групчева | Христо Групчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Амалия Примджанова | Климент Шапкарев (1875 – 1949) | Евтим Шапкарев (около 1877 – 1927) | Ташула Шапкарева | Димитър Примджанов | Елисавета Багряна (1893 – 1991) | Иван Шапкарев (1891 – 1974) | Мария Пранджева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Шапкарева | Петър Шапкарев (1908 – 1997) | Иван Шапкарев (1919 – 1998) | Катя Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Шапкарев (1941 – 2007) | Здравка Шапкарева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 489 – 490.
- ↑ Енциклопедия България, Т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 496.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 74.