Петър Шапкарев

български икономист
За просветния деец от XIX век вижте Петър Шапкарев (книжар).

Петър Климентов Шапкарев е български учен икономист, математик, председател на Македонския научен институт.[1]

Петър Шапкарев
български икономист
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Семейство
БащаКлимент Шапкарев
Братя/сестриИван Шапкарев
ДецаМихаил Шапкарев

Биография

редактиране

Петър Шапкарев е роден в 1908 година в София, в известния български охридски род Шапкареви – син е на учителя и революционер Климент Шапкарев, внук на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев и брат на историка Иван Шапкарев. В 1934 година завършва математика в Софийския университет. Започва да се занимава със статистика и икономическо моделиране и специализира в тези области в Берлин през 1937 година и в Москва през 1961 г. Между 1935 година и 1940 година работи в Главната дирекция на статистиката, след това е шеф на общинската статистическа служба в София до 1943 година. Ръководи отделение (1943 – 1944) и отдел (1945 – 1947) в Стопанската камара, плановик в Държавната планова комисия (1948 – 1956).

От 1956 до 1976 година преподава във Висшия икономически институт в София, а между 1956 и 1958 година – във Висшия финансов стопански институт в Свищов. В 1966 година става професор, а в 1982 година – доктор на икономическите науки.

В 1962 година създава и ръководи до 1976 година Икономико-математическа лаборатория в Икономическия институт при Българската академия на науките.

Шапкарев развива и активна дейност в полза на македонските българи. Член е на студентското дружество „Вардар“ (1920 – 1934) и негов секретар (1928 – 1929). През януари 1990 година става заместник-председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (днес ВМРО – Българско национално движение). При възстановянето на Македонския научен институт в 1990 година е избран за негов председател и става главен редактор на неговия орган, списанието „Македонски преглед“.

Баща е на скулптора Михаил Шапкарев (1941 – 2007).

На Петър Шапкарев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

  • Отрасловата структура в междуотрасловите връзки на промишлеността в НР България (1965);
  • Статистико-икономически етюди върху народното стопанство на НР България (1982);
  • Производственият ритъм в народното стопанство на НР България (1983).[2]
  • Устав на македонското студентско дружество „Вардар“ при Софийския университет, Македонски преглед, 1992, кн.3, стр.132 – 136.[3]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Битраков
 
Вета Битракова
 
Ангел Каневчев
 
Ката Каневчева
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 – 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 – ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1974)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
(1911 – ?)
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 489 – 490.
  2. Енциклопедия България, Т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 496.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 74.