Правителство на Александър Стамболийски 2

Второто правителство на Александър Стамболийски е четиридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 9 февруари 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 9 юни 1923 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Цанков.

Правителство на Александър Стамболийски 2
 41-во правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателАлександър Стамболийски
Народно събрание
212 / 245
Сформиране9 февруари 1923
Разпускане9 юни 1923
Първоначален състав
Партия(и)БЗНС
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXX ОНС
Стамбол. 1
А. Цанков 1

Политика

редактиране

Нова изборна победа

редактиране

Непосредствено след образуването на новото правителство, между България и Сръбско-хърватско-словенското кралство е подписано т.нар. Нишко споразумение. Клаузите му са поредица от отстъпки пред западния ни съсед, някои от които граничат с национално предателство (българската държава официално се отказва от Македония и се ангажира да разгроми ВМРО). В отговор националноосвободителната организация на българите в Македония издава смъртни присъди на министри от кабинета на БЗНС. Нишкото споразумение и резултатите от проведените на 22 април същата година парламентарни избори (БЗНС получава 569 139 гласа – 52,7% от вота на всички избиратели и 212 мандата за Народното събрание (по мажоритарната система) обединяват окончателно опозицията и я убеждават, че единственият път към властта е военният преврат.[2]

Убедителната победа главозамайва земеделските лидери, които не обръщат внимание на многобройните сигнали за подготвян преврат. Едва в дните непосредствено преди осъществяването му министърът на вътрешните работи Христо Стоянов докарва в София 5000 оранжевогвардейци. Ръководството на БЗНС твърдо вярва, че въоръжените селски отряди ще парират всеки опит на опозицията да се добере до властта.[2]

Държавен преврат и сваляне на правителството

редактиране

Рано сутринта на 9 юни 1923 г. командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех. След няколкочасово колебание цар Борис III (за участието му в преврата няма категорични доказателства) подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили, без БКП (т.с.), която е противник на БЗНС.[2]

Съставяне

редактиране

Кабинетът е оглавен от Александър Стамболийски и съставен от дейци на БЗНС, като листата от министри, публикувана на 12 март 1923 г.[3] впоследствие търпи няколко промени.

Сформира се от следните 8 министри:[2]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Стамболийски БЗНС
вътрешни работи и народно здраве Александър Оббов БЗНС
външни работи и изповедания Александър Стамболийски БЗНС
търговия, промишленост и труда Александър Радолов БЗНС
финанси Петър Янев (упр.) БЗНС
война Александър Стамболийски (упр.) БЗНС
правосъдие Петър Янев БЗНС
железници, пощи и телеграфи Цанко Бакалов (упр.) БЗНС
земеделие и държавни имоти Александър Оббов БЗНС
обществени сгради, пътища и благоустройство Цанко Бакалов (упр.) БЗНС
народно просвещение Стоян Омарчевски БЗНС

Промени в кабинета

редактиране

от 12 март 1923

редактиране
министерство име партия
вътрешни работи и народно здраве Христо Стоянов БЗНС
война Константин Муравиев БЗНС

от 14 март 1923

редактиране
министерство име партия
правосъдие Спас Дупаринов БЗНС
железници, пощи и телеграфи Недялко Атанасов БЗНС
финанси Петър Янев БЗНС
търговия, промишленост и труда Александър Стамболийски (упр.) БЗНС

от 16 март 1923

редактиране
министерство име партия
обществени сгради, пътища и благоустройство Кирил Павлов БЗНС

от 8 май 1923

редактиране
министерство име партия
търговия, промишленост и труда Димитър Зографов БЗНС

Литература

редактиране
  1. ДВ. Указ № 4 от 9 февруари 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 252 от 10 февруари 1923 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 146 – 149.
  3. Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник/Ред. Н. Венедиков Варна; Кооп. печ. Гутенберг/брой 13, 13 март 1923 г., стр. 1