Каламици (дем Гревена)

Каламици, също Каламач, Калимица (на гръцки: Καλαμίτσι), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

Каламици
Καλαμίτσι
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина610 m m
Население32 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География редактиране

Селото е разположено на надморска височина от 610 m, на около 5 km източно от град Гревена.[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на ХІХ век Каламици е гръцко християнско село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Каламачъ (Калимица) живеят 150 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Каламица (Каламбаче) е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак съкс 17 къщи.[3]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Каламици (Καλαμίτσι) живеят 55 гърци християни.[4]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Каламици влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 20-те години след Лозанския договор населението на селото е увеличено чрез заселване на понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от старо местно население и новодошли бежанци като последните са 17 семейства или 60 жители.[5][1]

Землището на селото се напоява добре и населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 252[1][6] 50[1] 146[1] 224[1] 181[1] 188[1] 123[1] 91[1] 67[1] 58 29

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 117. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012