Калиница

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кали.

Калиница или Ячкьой (на гръцки: Καλή, Кали, до 1927 година Καλλίνιτσα, Калиница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, част от дем Въртокоп в област Централна Македония.

Калиница
Καλή
— село —
Kali, Greece.JPG
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 40 m
Население 1378 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 40 m надморска височина в Солунското поле на 12 km източно от град Воден (Едеса) и западно от град Енидже Вардар (Яница), на брега на бившето Ениджевардарско езеро.[2]

ИсторияРедактиране

На 3,5 km северно от Калиница, на левия бряг на Мъгленица са развалините на античния град Мениида.[3]

В Османската империяРедактиране

Най-старата църква в Калиница е „Свети Атанасий“ от 1780 година, построена от местните жители и изгоряла в 1952 година, като на нейно място е построен сегашният нов храм.

В началото на XX век Калиница е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Калиница (Ячъ Кьой) живеят 140 българи и 700 турци.[4]

Всичките жители на Калиница са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калиница Ячкьой (Kalinitza Yatch-Keuy) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Калиница остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калиница има 25 къщи славяни християни, 100 къщи турци и 25 къщи цигани мюсюлмани.[6]

Турското население се изселва в Турция и в селото са заселени гърци бежанци[2] от цариградския квартал Мармара, Източна Тракия и галиполското село Ангелохори.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Кали. В 1928 година Калиница е представено като чисто бежанско с 200 бежански семейства и 814 души бежанци.[8] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско, като мнозинството са бежанци.[2]

Селото е богато. Произвежда предимно жито, памук, сусам, овошки, като частично е развито и краварството.[2]

До 2011 година Калиница е център на самостоятелен дем Мениида.

На централния площад е църквата „Въздвижение на Светия кръст“, а извън селото църквата „Свети Георги“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1073[2] 1207[2] 1017[2] 1206[2] 1206[2] 1319[2] 1454[2] 1510[2] 1463[2] 1684 1378

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  3. Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Μενηίς. // Golden Greece. Посетен на 22 юни 2018. Архив на оригинала от 2018-06-22 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102–103. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  7. „Калиница на сайта на дем Мениида“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225831/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=12, посетен 21 август 2009 
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012