Калиница

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Кали.

Калиница или Ячкьой (на гръцки: Καλή, Кали, до 1927 година Καλλίνιτσα, Калиница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, част от дем Въртокоп в област Централна Македония.

Калиница
Καλή
— село —
Гърция
40.8177° с. ш. 22.1782° и. д.
Калиница
Централна Македония
40.8177° с. ш. 22.1782° и. д.
Калиница
Воденско
40.8177° с. ш. 22.1782° и. д.
Калиница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСолунско поле
Надм. височина40 m
Население1222 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 40 m надморска височина в Солунското поле на 12 km източно от град Воден (Едеса) и западно от град Енидже Вардар (Яница), на брега на бившето Ениджевардарско езеро.[2]

История редактиране

На 3,5 km северно от Калиница, на левия бряг на Мъгленица са развалините на античния град Мениида.[3]

В Османската империя редактиране

Най-старата църква в Калиница е „Свети Атанасий“ от 1780 година, построена от местните жители и изгоряла в 1952 година, като на нейно място е построен сегашният нов храм.

В началото на XX век Калиница е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Калиница (Ячъ Кьой) живеят 140 българи и 700 турци.[4]

Всичките жители на Калиница са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калиница Ячкьой (Kalinitza Yatch-Keuy) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Калиница остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калиница има 25 къщи славяни християни, 100 къщи турци и 25 къщи цигани мюсюлмани.[6]

Турското население се изселва в Турция и в селото са заселени гърци бежанци[2] от цариградския квартал Мармара, Източна Тракия и галиполското село Ангелохори.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Кали. В 1928 година Калиница е представено като чисто бежанско с 200 бежански семейства и 814 души бежанци.[8] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско, като мнозинството са бежанци.[2]

Селото е богато. Произвежда предимно жито, памук, сусам, овошки, като частично е развито и краварството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Калиница на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пилит оба[9] Πιλίτοβα Пулия Πουλιά[10] местност на ЮИ от Калиница[9]
Орта оба[9] Ορτάσβο Неротопос Νερότοπος[10] местност на Ю от Калиница[9]
Дидирова[9] Ντιντίροβα Констандина Κωνσταντίνα[10] река на СИ от Калиница[9]
Мъгленица[9] Μογλενίτσας Потамос Ποταμός[10] река, приток на Бистрица[9]
Тепе Терласи[9] Τεπέ Τερλασὶ Ипсома Ύψωμα[10] възвишение в Паяк на С от Калиница (219,4 m)[9]
Развала[9] Ράσβαλα Халасмата Χαλάσματα[10] местност на Ю и на И от Бабяни[9]
Зерянка[9] Σερνίκι Пиксария Πηξάρια[10] река С и И от Бабяни[9]
Раджа бърдо[9] Ράντζα Μποϋρδε Аясма Άγιασμα[10] връх в Паяк на СИ от Калиница[9]
Цървена бара[9] Τσαρβένα Μπάρα Кокиновуркос Κοκκινόβουρκος[10] местност в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни[9]
Църквичка[9] Τσαρκφίσκι Еклисаки Έκκλησάκι[10] връх в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни (1533 m)[9]
Краня[9] Κράνια Краниес Κρανιές[10] река на С от Бабяни[9]

До 2011 година Калиница е център на самостоятелен дем Мениида.

На централния площад е църквата „Въздвижение на Светия кръст“, а извън селото църквата „Свети Георги“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1073[2] 1207[2] 1017[2] 1206[2] 1206[2] 1319[2] 1454[2] 1510[2] 1463[2] 1684 1378

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
  3. Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Μενηίς // Golden Greece. Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 22 юни 2018.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102–103. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  7. Калиница на сайта на дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225831/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=12, посетен на 22 януари 2010 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)