Калонери или Врондища (произнасяно в най-близкия български говор Врондишча, на гръцки: Καλονέρι, катаревуса: Καλονέριον, Калонерион, до 1927 Βρόγγιστα, Вронгища[1]) е село в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо), на област Западна Македония. Селото има население от 579 души (2001).

Калонери
Καλονέρι
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина618 m
Население483 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Калонери е разположено на главния път от град Костур (Кастория) към Кожани и, близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Врондища е смесено валахадско-гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 във Вронджища (Вранища) има 150 жители гърци християни и 250 гърци мохамедани.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранища (Vranichta) има 575 гърци.[3]

Според гръцка статистика от 1904 година във Вронгиста (Βρογκίστα) живеят 515 валахади и 80 гърци християни.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Врондища остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Калонери. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 129 семейства или 504 души.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Калонери на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Драхес[6] Ντράχες Рахес Ράχες[7] местност на ЮИ от Калонери, по левия бряг на Бистрица[6]
Джерма Τζερμα Кити Κοίτη[7]

ЗабележителностиРедактиране

В центъра на селото се намира църквата „Света Параскева“, построена в 1776 година. До построяването на църквата „Свети Пантелеймон“ в 1950 година празникът на селото е на Света Параскева.[8]

На един километър от Калонери са разположени старата и новата църквичка „Света Неделя“, построена в 1969 година.[9]

В 1998 година при митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки и при свещеник Георгиос Калайдзис е изградена църквата „Свети Атанасий“. Църквата е изградена на основите на по-стар храм, който е възстановяван три пъти, и който е разрушен окончателно от Гревенското земетресение в 1995 година.[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  4. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  6. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  8. Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Καλονερίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
  9. Ιερός Ναός Αγίας Κυριακής Καλονερίου. // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
  10. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.