Вижте пояснителната страница за други значения на Камила.

Камилите (на турски: Yiğitbaşı, Егитбаши) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция. Името му е в множествено число, тъй като се състои от махалите Горна и Долна Камила.

Камилите
Yiğitbaşı
село
Турция
41.9425° с. ш. 27.6511° и. д.
Камилите
Мармара
41.9425° с. ш. 27.6511° и. д.
Камилите
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
ОколияМалък Самоков
Надм. височина450 m
Население39 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код39500
Телефонен код(+90) 288
МПС код39
Часова зонаFET (UTC+3)

География

редактиране

Селото се намира в историко-географската област Източна Тракия, в планината Странджа, в близост до българо-турската граница.

През 19 век Камилите е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Камилите силно пострадва. Всичките 90 къщи са ограбени, а населението е избягало[1].

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 63 български екзархийски семейства или 243 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Камилите са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Българското население на Камилите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 39 души.[4]

Личности

редактиране
Родени в Камилите
  •   Груд (псевдоним), български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО през 1902 година[5]
  •   Иван Стаматов (1884 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[6]
  •   Петко Кирязов (1870 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Стоян Камилски (1870 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Тодор Илиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Богородица”[7]
  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  4. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
  6. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.