Караагач (дем Марония-Шапчи)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.

Караагач или Караач или Караачкьой (на гръцки: Διώνη, Диони) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Караагач
Διώνη
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМарония-Шапчи
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина73 m
Население228 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено на 20 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 3 километра южно от Чадърли (Стрими).

История редактиране

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Коста Янколу, Димо Панайотов, Панайот Димо, Иванчето Недялков, Костанката, Хаджи Георги и Васил Кекедимитров и други, приема върховенството на Българската екзархия. Първият учител в селото е Вълчо Василев от Чадърли, а свещеник е Тодор Маринов.[1] Към 1904 година Тойчо Тончев – Онбашията е член на местния комитет на ВМОРО.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Караагач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности редактиране

Родени в Караагач
  •   Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[6]
  •   Димо Петков Димов, български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[7], загинал през Първата световна война[8]
  •   Коста Вълчев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а сярска дружина[9]
  •   Милуш Канев Костов, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[10]

Бележки редактиране

  1. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 186.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1, л. 27
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 106