„Каравелова седянка“ е традиционно събитие в културния календар на град Копривщица в памет на българския просветител Любен Каравелов. Обикновено протича в рамките на летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“.

Каравелова седянка
Информация
МястоКъща музей на Любен и Петко Каравелови
 КопривщицаБългария
Активни годиниежегодно през август от 2013 г.
Жанрлитература
българска народна музика
театър
ОрганизаторОбщина Копривщица
Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“
Дирекция на музеите

Седянката се посвещава на творчеството на копривщенския поет, писател и фолклорист Любен Каравелов, и се провежда на малкия площад пред родния му дом. „Седянка“ е скромно наименование за организираните четения по литературното наследство на българина, допринесъл не малък дял за революционните борби и образователното и просветителско дело по време на българското Възраждане.[1]

Домакините на проявите от Дирекцията на музеите в града участват с кратко представяне на живота и творчеството на публициста. С встъпителни слова уредниците на музея отново потапят в атмосферата на възрожденска Копривщица присъстващите ценители. С тези думи се утвърждава, че от махленска седянка събитието се е развило като фолклорна среща на почитателите на Каравеловото слово. По-натам артисти от местното читалище представят театрализиран спектакъл по мотиви от прочутата повест на Каравелов „Българи от старо време“.[1]

За настроението на присъстващите редовно се грижат гостуващи фолклорни групи от певци и народни инструменталисти. Те са подготвени от изпълненията на женската певческа група „Копришки бисери“, с песни като местната „Девет го̀дин гурбет ода“. Певческите настроения обикновено имат своята кулминация с изпълнение на предложената от Райна Кацарова за химн на Националния събор на българското народно творчество, Каравеловата „Хубава си, моя горо“.[1]

През изданието от 2021 г. събитието е уважено с присъствието на председателят на общинския съвет и общински съветници от град Копривщица, сина на проф. Райна КацароваГео Кукудов, проф. Пламен Митев, проф. Елизабет Цачева, проф. Валентин Сафчев, проф. Славка Керемидчиева, дарителите Милка Дублекова и Димитър Кючуков, режисьорът Борис Радев, журналистката от БНТ Аделина Радева и други.[1]

Източници

редактиране